По дефиниция варикоцелето представлява абнормено разширение на вените, обвиващи тестиса, и е основна причина за мъжки стерилитет (отговаряща за до 40% от случаите).
Кратка анатомия на тестисите
Тестисите са основен орган в мъжката репродуктивна система. Те са разположени извън тялото в кожна торбичка, наречена скротум. Това разположение е много важно, тъй като за нормалната функция на тестиса е необходима температура с няколко градуса по-ниска от тази на тялото. Това може да се осъществи единствено, ако те са разположени извън него. Чрез свиването и отпускането на подкожния мускулен слой, скротумът контролира адекватната температура – мускулът се свива и приближава тестисите до тялото, когато температурата е ниска; или отпуска и ги отдалечава, когато е необходимо да се охладят.
Тестисът се свързва към тялото с вървовидна структура, наречена кордон. Кордонът се състои от няколко структури: артерии, носещи кръв към тестиса; вени, които я отвеждат от него; семепровод, по който сперматозоидите се придвижват до семенните мехурчета и простатата; мускулни влакна и нерви. Кордонът започва от тестиса, навлиза коремната кухина през т.нар. ингвинален канал, заобикаля пикочния мехур и стига до семенните мехурчета и простатата.
Какво е варикоцеле?
Вените, които отвеждат кръвта от тестиса в кордона, са множество и са свързани в особено сплетение, анатомично наречено „плексус пампиниформис“. То обгръща подобно на маншон кордона и особено артерията, която носи топла кръв от тялото. Според най-разпространената теория, основната ролят на този плексус е охлаждането на артериалната кръв, идваща от тялото през артерията – подобно на радиатора на колата, по-студените венозни съдове охлаждат кръвта, която минава през артерията. (Чрез по–забавеното оттичане на венозната кръв, която е с по-ниска температура от артериалната, да се охлажда тази, която идва от тялото през артерията).
Варикоцелето е следствие на затруднение в нормалното оттичане на венозната кръв, която се задържа в плекуса и се получават „разширени вени“ – подобни на разширените вени на краката и хемороидите. В различните си форми, варикоцелето се среща при 10 – 15 % от подрастващите и младите мъже.
Между лявата и дясна тестикуларни вени има анатомични разлики като лявата е много по-предразположена към венозен застой. Това е причината варикоцелето да е най-често вляво и изключително рядко вдясно.
Причини за варикоцелето
Анатомията на всички примати (маймуни, шимпанзета, горили и т.н.) е почти еднаква, но само човекът страда от варикоцеле. То е следствие на изправения стоеж на хората и реално това е основната причина за разширените вени. Но само тя не е достатъчна (иначе всички мъже щяха да имат), нито анатомичната позиция на лявата вена и за да се развие варикоцеле, трябва да има и други предразполагащи фактори. Най-често това е слабост на клапния апарат на вените, който не работи ефективно и позволява на кръвта в тях чисто гравитационно да се връща обратно в скротума и тестисите, защото за разлика от артериите, кръвта във вените се придвижва пасивно, благодарение на клапите, които са разположени по хода им.
Симптоми и диагностициране
Характерно за варикоцелето е, че рядко предизвиква оплаквания. Най–често се напипва мековата структура по хода на кордона, която може да изчезне при лягане. Болката, когато я има, най–често е тъпа и се засилва в хода на деня като сутрин е най-слаба. Основен проблем при варикоцелето е съчетанието му със стерилитет и намаляване на оплодителната способност. Често то се открива, едва след като човек си направи спермограма. Диагностицира се с прост преглед, при който лекаря опипва кордона и може да накара пациента да се закашля, да се напъне, да легне по гръб и др.
Лечение
Лечение се налага, когато варикоцелето предизвиква проблеми в оплодителната способност или предизвиква силни болки и дискомфорт. Основен метод е хирургичното лечение.
Хирургично лечение
Основният принцип на хирургичното лечение е прекъсването на тестикуларните вени, което може да се направи на различно ниво по хода им – или на нивото на кордона, или в корема, където вената става единична.
Най–разпространеният начин е чрез много малък разрез – около 1–2 см, над ингвиналната гънка, където се достига до вените, които се прекъсват. Операцията е кратка, упойката може да е локална, спинална (в гърба) или венозна (чрез кратко приспиване). Обичайно пациентите се изписват на следващия ден. В някои по–специфични случаи, например при рецидив (образуване наново) на варикоцеле, се налага тестикуларната вена да се прекъсне в корема. Това става най–често лапароскопски като през няколко дупки в корема се вкарват камера и работни инструменти. Операцията е по–голяма и изисква обща упойка. Болничният престой рядко е повече от един-два дни.
Съществува и метод, при който вените се запушват под рентгенологичен контрол. Методът се нарича емболизация.
Вкарва се сонда в съдовата система, която достига до венозния плексус и се вкарват специални спирали, които запушват вените. Процедурата е дълга, трае до няколко часа, изисква обща упойка и има сравнително високо лъчево натоварване върху организма. По тази причина се използва много рядко.
След операцията
След операцията болката често отшумява сравнително бързо. Необходимо е да не се вдига тежко около 20 – 30 дни. Насрочва се контролен преглед при уролога, извършил операцията. След 3 – 5 месеца се прави нова спермограма, за да се отчете дали има промяна в качеството на спермата. Понякога значително подобрение в параметрите може да се очаква едва след година.
Автор: Д-р Васил Василев – Уролог
Източник: urology.bg