Здравейте, драги читатели на любимото ни списание „Искам бебе“!
Преди всичко бихме желали да поздравим екипа на изданието и да благодарим за това, че точно тук, на страниците на тази малка красива книжка, ние открихме себе си и решихме да ви разкажем и една малко по-странна история за странно приятелство, което трае вече повече от 10 години. И всичко започна от ИСКАМ БЕБЕ.
Ето ни и нас. Ние сме: две Марии и по една Ружа, Тони, Илиана и Цвети. В ИСКАМ БЕБЕ ни познават като „Великолепната шесторка“. Всичко започна преди десет години, в една група за психологическа помощ, организирана от фондация „Искам бебе“. Тогава, за разлика от сега, беше много странно да кажеш, че ще ходиш на психолог. Е, ние се бяхме озовали в групата, без да знаем какво ни очакваше, но водени от едно-единствено нещо – копнежа да станем майки.
Надежда
На първата ни среща имаше много притеснение, срам, неудобство, подозрителни погледи и… сълзи. Стрес и тревога, но и надежда. Сълзите бяха редовен спътник преди тази среща, по време на програмата и след това. Хубавото е, че не всички сълзи бяха пролети от мъка, имаше сълзи и от радост. Не се познавахме, но по време на терапевтичните ни срещи започнахме да споделяме и да се опознаваме една друга. Всеки път дотук беше индивидуален, но общото помежду ни беше липсата на дете и огромното желание да го имаме в живота си. Всяка имаше своите неуспешни опити за бременност или загубата на такава. Мъчително преживяване. Трудно можеш да говориш за това пред близките си, а какво остава пред напълно непознати жени и психолози. Да извадиш нещо дълбоко лично и да го сложиш пред тези жени. Беше много трудно. Но и очистващо. Това беше едно съвместно пътуване. Навътре и навън. Триизмерно пътуване. Преди, сега и после. С всяка среща пътуването ставаше все по-интересно. Започнахме да се вълнуваме, да очакваме следващото ни виждане. Всяка караше своя влак с нейната скорост, а се озовахме в обща композиция. Това терапевтично съвместно пътуване продължи няколко месеца и… край. Да, програмата имаше своя край, който беше началото на нашето Приятелство.
Мария Цветкова
Започвам аз, Мария Цветкова, и влизам в ролята на разказвач на тази история, защото така трансформирам моята си обич към това, което сме днес – Великолепната шесторка! Когато се срещнах с момичетата, бях омъжена. По време на групата загубих баща си. После се разведох. Нямам дете. Имам племенник, който е моят нероден син. Издадох стихосбирката „Мечта в реалност”, която е творческото ми „дете”. Нашите сбирки са в стил „Сексът и градът” – забавляваме се много, приготвяме сами храната, разтоварваме се, имаме си хобита. Представях си живота с класическо и хубаво семейство, но не стана така при мен. Това не ме обезсърчи, защото аз още вярвам в Любовта. Мечтая за споделена, красива и дълготрайна връзка. За страховете няма да говоря. Ако мога да върна времето назад и да променя някои неща, бих ги променила. Разбрах, че от себе си не мога, а и не искам да бягам.
Мария Илева
Аз съм Мария и за мен всичко започна от един билборд по пътя за Пловдив, на който пишеше ИСКАМ БЕБЕ, и една приятелка, която ме срещна с екипа на Радина от ИСКАМ БЕБЕ. Още тогава разбрах, че за тези силни момичета няма невъзможни неща! Тогава вече бях на почти на 45. Но най-същественото за мен тогава беше, че ИСКАМ БЕБЕ ме събра с момичетата, след като бях преживяла два неуспешни опита ин витро, когато бях останала без партньор, с буквално разбито сърце от нова „несподелена” любов и тъпчейки на едно място в професионален и социален план! И въпреки всичко си мислех, че всичко ми е наред! Е, не беше! Така разбрах, че няма случайни неща и „случайността” ни събра в точния момент на точното място!
Началото
Помня първата ни среща в групата за емоционална подкрепа. Беше ми безкрайно интересно, но през цялото време се питах: „Аз какво правя там?!“ Не виждах причина да търся подобна „психологическа” помощ! Бях решила да си почина и да освободя мисълта си от този проблем. Причината да се включа беше една прекрасна жена – нашата психоложка Деси Георгиева, част от този проект. Повярвах и й се доверих! Това изживяване беше много ценно за мен! Някога, ако имам този шанс, бих се включила отново! Когато срещнах точно тези 5 момичета, те станаха неразделна част от живота ми! Добри приятелки и в „лошо”, и в „добро”! Успокоих се и повярвах повече в себе си! Открих и разбрах неподозирани неща – опознах се и признах много неща пред самата мен!
Взех и окончателното решение да не продължавам с опитите да стана биологична майка, а да отворя сърцето за нещо друго! Подадох документи за осиновяване и точно две години след запознанството ни станах майка на 8-месечно бебе Ема! След 2 месеца тя ще навърши 9 години, а майчинството почувствах като моята мисия.
Мисля, че доверието е ключовата дума за нашето приятелство. През времето, когато не бяхме толкова близки, всяка от нас си е разголвала душата (по един или друг начин) и това не може да не сближи! Различни сме, но мисля, че се допълваме и се забавляваме заедно чудесно! Ако трябва да кажа по три думи за всяко момиче, те са: Ружето – ум, елегантност, интелект; Тони – женственост, креативност, разнообразие; Мим – стабилност, организираност и инициативност; Илианка – всеотдайност, откровение, забава; Цвети – момичето, пълно с изненади, емоция, доброта. За мен това е точната комбинация, наречена хармония.
Моят живот
Честно казано, не си представях, че ще ми е толкова трудно да се справям с живота си! Не можах да предвидя и промените, които настъпват с времето в един човек, но едва ли има някой, който може да си го представи! Въпреки всичките страхове, колебания и тежестта от огромната отговорност за един друг живот, когато чух думите от класната на дъщеря ми: „Чудесна работа сте свършили! Можете да се гордеете с това дете!”, разбрах за сетен път, че това е моят живот!
Най-големият ми страх е дали ще имам време да дам на детето си всичко, на което съм способна! Дали ще успея да компенсирам липсата на втори родител?! Дали давам на Ема нужната подкрепа и любов?! Изглежда страховете ми са свързани предимно с детето! Когато ме питат за мечтите ми, пак Ема е в центъра! Това, което желая и визуализирам, е спокойствие и подреден живот! И някъде там се прокрадва образът на човек, който може да даде рамо и на двете ни.
Най-големият ми личен учител е Животът! Това обаче го разбираме едва, след като преживеем голяма част от него. Предполагам, че за всички е така, стига да имаме очи да го видим! Сега наблюдавам и моята дъщеря. Колкото и да се опитвам да давам насоки, тя просто иска да следва себе си и това неминуемо води както до радост, така и до разочарования. И така се учи! Всъщност Ема е един от моите най-важни учители и ме учи ежедневно, бих казала „денонощно”! Преди нея бяха родителите, на които дължа всичко, което съм!
Изневерих ти. Със себе си.
Изоставих те, но не и мене си.
Обичам те, ала повече Аз-а ми.
Харесвам те, но Его-то пазя си.
Избягах, но все съм си същата,
която я искаше, а тя не прегръща те.
Нагърбих се с тебе, но не загърбих аз
себе си.
Олекна ми много без теб. Имам мене си.
/егоцентрично/
Ангели
Има хора, които са оставили „дълбока следа” и ме научиха по трудния начин да оцелявам, или с други думи казано – „да се съхраня”! Няма да ги споменавам с лошо, но те са също важните лични учители! В природата обаче има равновесие и тя ми изпрати няколко „ангели”, на които ще съм благодарна винаги! Не вярвам в „случайността”, затова всеки има своето значимо място и принос за мен!
От позицията на отминалото вече време, днес казвам, че бих изживяла живота си по същия начин, като пропусна няколко значителни грешки, ако ги разпозная. По пътя си съм срещнала много стойностни и значими хора, както и имам невероятни изживявания и емоции, от които не бих искала да се лиша. И най-важното… Имам невероятна дъщеря и благодаря на Съдбата, че ми изпрати точно НЕЯ!!! Заради това бих повторила живота си!
Ружа
Здравейте, аз съм Ружа. Моят труден и дълъг път към сбъдването на мечтата ми за дете започна през 2003 г. След близо година чакане и опити да забременея, със съпруга ми решихме да потърсим помощ и да разберем причината бебето да не идва. Поставиха ми диагнозата ендометриоза. Последваха няколко операции и различни методи на лечение. Казаха ни, че единственият ни шанс е някоя клиника за ин витро. В продължение на няколко години посещавахме клиниката на д-р Табакова, където направихме инсеминации и няколко опита ин витро. В края на 2008 г. се срещнахме с д-р Стаменов и екипа му. Той прие с особено внимание и разбиране моя случай и заедно започнахме нашата борба за дете. След още 2 неуспешни опита ин витро, бях на ръба на силите си и отчаянието все повече се засилваше. Реших, че освен медицинска помощ, имам голяма нужда от психологическа подкрепа. Разбрах, че фондация ИСКАМ БЕБЕ помага на жените в този път. В групата за психологическа подкрепа се запознах с психолога Деси Георгиева. Честно казано, бях доста предубедена към такъв тип групи, но реших да отида.
Най-доброто решение
Много ясно помня първата ни среща – бяхме 8 момичета, на пръв поглед напълно различни. Групата се водеше от двете психоложки Лили и Деси. Първото, което ни казаха, беше: „Нека всяка да разкаже своята история и медицински проблеми и това ще бъде последният ни разговор по тази тема.“ Това малко ме изненада и учуди, но реших да опитам и сега 10 години по-късно мисля, че това е едно от най-добрите решения, които съм взимала.
На следващата ни среща бяхме останали шест и приключението ни започна. Шест напълно различни жени, събрани от обща мечта. За кратко време успяхме да споделим най-съкровените си мечти и тайни и да се опознаем така, както може би никой друг не ни познава. И мисля, че именно това ни държи заедно толкова дълго – доверието, споделянето и вярата, че винаги и безусловно можем да разчитаме една на друга.
Не смея да правя дългосрочни планове, а и сега не го правя, но съм щастлива от развитието на живота си 10 години по-късно. Имам прекрасно семейство – две буйни, любознателни и на моменти влудяващи те момчета, които осмислиха всички усилия, болка и трудности, през които преминахме.
Страховете са ми основно за децата и за това дали се справям добре с ролята на родител. Мечтая всички да сме здрави и да продължаваме заедно по пътя, да пътувам до нови места и да трупам хубави спомени. Родителите и децата ми са моите най-добри учители днес. Благодарение на тях сега разбирам колко много неща за живота всъщност не знам.
Благодарение на групата ни разбрах, че за всяко нещо си има време и причина! Във всички лоши и трудни неща, които преживявам, всъщност има много прекрасни малки неща и уроци. Уроци, които ми помагат да продължа. Затова съм готова да повторя живота си отначало.
Тони
В продължение на 4 години правих опити да имаме дете, но не се получаваше. Очакванията това да се случи бяха големи. Колегите подпитваха, семейният кръг тръпнеше за добрата новина, но тя все не идваше. Това ме гнетеше и аз бях много тъжна и нещастна. Тогава в болницата чух, че ще се сформира група за психологическа подкрепа и веднага се записах. Спомням си много добре първата среща, на която много плаках, докато разказвах моята история. Но именно в групата промених много неща – намерих приятели, видях, че не съм сама в нещастието си, че има много други като мен. Осъзнах колко добър човек съм! Записах се на хор! Започнах да гледам на света по друг начин. И… си осиновихме дете!
Днес, 10 години по-късно, си мисля, че щеше да е по-добре всичко това да ми се беше случило по-рано! Нямам големи страхове, защото зная, че Вселената ще подреди така звездите, че всичко ще следва своя неуморим ход.
Желания
Имам няколко важни мечти. Първата е прозаична, свързана с това по-скоро да се нанесем в новото ни жилище. Другите са свързани с това детето да расте във възможно най-прекрасната среда, която мога да му осигуря. Да му покажа колко са прекрасни животът, светът и хората. И последната ми мечта е да си имаме малка къща в Гърция, близо до морето.
Днес съм благодарна на моите учители в живота: София Карастоянова – ръководителката на състава ни по художествено слово „Палечко“, която ни научи да обичаме словото, театъра; Дани Лазарова – шефката на кабинета на шефа на НЕК, която ме научи на това, че човек трябва да прави само добрини и да помага с каквото може; Радина Велчева, която ме научи, че няма невъзможни неща. И много други.
Цвети
За мен всичко е като една приказка. Моите приятелки от групата са моите учители. Направих много смели стъпки в живота си! Падах и ставах! След всеки неуспешен опит ин витро трудно се изправях, но намирах сили в споделянето с момичетата, в хобитата си и най-вече в семейството ми!
Най-големият ми страх в момента е свързан с детето ми и как тя ще приеме истината, че е осиновена. Но знам, че ще се справя и с това. Обичам дъщеря си безкрайно. В мига, в който разбрах, че ще ставам майка, за мен светът се преобърна и започнах да виждам всичко в розово – стаята й, прозорците, сезоните… Благодаря й, че избра мен за своя майка точно в момента, в който бях на дъното! Днес се смеем, забавляваме се, шия й дрешки… Сърцата ни туптят в едно!
Илиянка
Пътят, преди да се съберем с ШЕСТОРКАТА, беше труден, изпълнен с празнота и липса на най-желаното от нас – детенце! Имаше тъга!
Помня първата ни среща. Беше стресираща и загатваща. Имаше много въпросителни. Помня лицата на всички. Помня колко неуверени бяхме, но имахме големи надежди. Днес имам всичко – сбъднах мечтите си, спечелих пет невероятни приятелки и станах по-добър човек.
Всъщност всички ние в групата сме различни, а толкова си приличаме, допълваме се, защото можем да се смеем и плачем заедно, защото си имаме доверие, защото сме безкрайно откровени една с друга. Единствените ми страхове днес са свързани с децата ми, което е най-естественото нещо за една майка, но имам подкрепа и се справям!
Мечтая да пътуваме, да покажа на децата си колко е красива страната ни, да им покажа целия свят! Мечтая си и след 10 години пак да сме заедно с нашата Великолепна шесторка!
„Не мога без мечти“
Десислава Георгиева е първият психолог в групата на момичетата от ВЕЛИКОЛЕПНАТА ШЕСТОРКА. Тя е дипломиран неорайхиански аналитичен психотерапевт. Има бакалавърска степен по психология от ВТУ ,,Св. Св. Кирил и Методий“ и семестриално завършена магистърска степен към НБУ – Клинична психология – психоаналитична перспектива. Обучавана е в когнитивно-поведенческа терапия, с право на работа под супервизия. Публикува статии в www.Momichetataotgrada.com, списание ,, GoBio” и др.
Деси, разкажи ни накратко за теб и работата ти?
От 04.2013 г. до 01.2019 г. работих като психотерапевт на свободна практика в студио „У дома“. Преди това бях психолог в Специализирана клиника за активно гинекологично лечение и репродуктивна грижа – „Малинов“ ООД. Работила съм в терапевтични групи за жени с репродуктивни проблеми, организирани от фондация „Искам Бебе“.
Към момента работя на свободна практика в медицински център ,,Интермедика“. Срещам се с клиенти с разнообразна проблематика – депресивни състояния, тревожност – обща и ситуативна, екзистенциални проблеми, партньорски и личностови затруднения, зависимости.
Майка съм на момиченце на 7 години. Майчинството и дългогодишната ми работа като терапевт ме промениха много – отговорността към света за мен вече има други измерения. Светът го изисква, както и естеството на работата ми. Не спирам да обогатявам познанията си в областта на психотерапевтичната парадигма – нови книги, нови методи на работа.
Кога започна да се интересуваш от психология?
Психологията ме заинтригува, когато бях на 25-26 години, благодарение на д-р Силва Панчева. Прекрасен лекар и страхотен приятел. Идеята да спечелиш доверието и да си в състояние да съпроводиш човек по време на трудна или дори шокова, кризисна ситуация, ми се стори много интересна и провокативна. Разбира се, по-късно разбрах, че това е свързано с личностно израстване, огромна отговорност към себе си и към хората, с които работя. Да се науча да приемам себе си и несъвършенствата си беше пътят и към болката на другите. Емпатия, подкрепа, търпение – трудни уроци. Много въпроси, много лични битки…
Как се провокира у теб интересът към репродуктивната психология?
Интересът ми към репродуктивната психология се появи като следствие от работата ми в клиника за двойки с репродуктивни проблеми. Виждах как в зависимост от личен потенциал, емоционална зрялост и мотивация, двойките се справяха с различна успеваемост с тази така тежка битка – битката за дете. Видях и чух много истории… Някои с добър финал, други не с толкова. Видях много сълзи от радост, от болка. Вървях по пътя с хора, преборващи лимитите и страховете си в името на една мечта – мечтата да станат родители.
Според твоя опит – как се променят партньорските отношения по време на лечение на безплодието?
Проблемът със забременяването изправя партньорите и съвместния им живот пред много изпитания и кризи. Емоционален срив, липса на позитивна самооценка, депресия, социална изолация, липса на интимност. Това са само част от съпътстващите състояния на основния проблем. Безсънни нощи, самообвинения, горчиво разочарование, обвинения…За да се случи мечтата, емоционалният фон трябва да е съвсем друг. Психотерапевтът е този, който спомага климатът да бъде променен. Да подкрепи, да успокои, да даде обективна гледна точка и да се опита да фокусира вниманието не в това, което го няма, а в това, което го има. Да следва темпото на двойката. Една от най-тежките битки в тези ситуации – поне за мен, е битката със страха и страха от самота и изоставяне. Всяка жена, всеки мъж има персонална семейна и индивидуална история, която е база за случващото се в момента. Често се налага да се лекуват стари рани, да се преработват отношения, за да е възможно страданието да се превърне в надежда и победа.
По стечение на обстоятелствата, ти ставаш терапевт в една група за емоционална подкрепа на ИСКАМ БЕБЕ, която впоследствие заживява свой уникален живот. Днес срещаме читателите на списанието със съдбата на всяка една дама от тяхната си ,,Великолепна шесторка“. Всъщност, те казват, че дължат на теб това 10-годишно приятелство. Разкажи ни за срещата си с тях?
Усмихвам се всеки път, щом помисля за тях. Страхотни, смели жени. Много различни, много борбени. Това беше един от онези моменти, в които съдбата събира и подрежда хората един до друг, за да останат завинаги близки. Благодарна съм на всяка от тях. Научиха ме на търпение и смирение. Спомням си за сълзите, за смеха, за обещанията. Всяка от тях се справи. Справи се блестящо. Намериха верния път. Те ми дадоха много. Дадоха ми доверие и вяра. Благодаря ви, момичета!
Какво за теб е майчинството?
Майчинството е един от аспектите на женствеността. Дава завършеност и плътност на всичко, което върша. Знам колко е важно да съм добър пример за Тея. Децата правят това, което виждат, а не това, което чуват. Много повече се грижа за здравето и духа си. Повече прегръщам, плача и се смея. Вглеждам се в детайлите. Слушам и чувам какво ми се говори с всичките си сетива.
Реалист или мечтател си?
50% реалист и толкова мечтател. Това съм аз към днешна дата. Не мога без мечти, но не мога да не отчитам и реалността. Опитвам се да балансирам между ежедневни задачи, задължения, открадната чаша вино с добър приятел, сладките гушканици вечер, домашни случки и сърденици. Обичайните мамински неща. Любов в мен има и винаги ще има. За хора, кучета, котки…
Мечтите ти за Тея?
Искам Тея да бъде добър човек. Да слуша сърцето и тялото си. Да не се страхува да казва това, което мисли. Да е смела в изборите и мечтите си.