“…Тази обич не я бях планирала!…”
Милена Златкова е завършила “Артмениджмънт и културна администрация”. Повече от 20 години води сутрешното предаване на Радио “Витоша” “Тройка на разсъмване”, заедно с Кирил и Тодор
От 2008 година, съвместно с екипа ИСКАМ БЕБЕ, Милена реализира кампании в подкрепа на семействата с репродуктивни проблеми.
Самата Милена стана донор на яйцеклетки и е лице на тази благородна кауза вече 10 години.
Милена е майка на прекрасен син.
Миленка, разкажи ни за себе си. Кои са най-ярките ти спомени от детството?
Как тичам по тротоара, покрай къщата на дядо ми. 24-ти май е. Аз съм много, много мъничка. Майка ми и баща ми са се появили с едни бели балони вкъщи. И аз тичам с тези току-що надути бели балони, които за онова време бяха рядкост. И знам, че 24-ти май е различен, специален ден е. И после всяка година, в която майка ми глади и всички се приготвяме, за да излезем с цветя навън, въпреки, че на 24-ти “винаги вали”.
Мокра София. И Борисовата градина през есента. Галерията за Чуждестранно изкуство. И дядо ми, който ме вика през прозореца – направил ми е къщичка от рози в градината. Вечер топлеше ръцете ми и ми четеше приказки. Така и никой не разбра как започнах да чета сама на 4 годинки. Свързвам го с него.
Торбата с „наследство” от родителите ти – с какво богатство от ценности влезе в живота и с какво трябваше да се пребориш в най-младите си години?
Запомних, че думите имат значение. И това е обещание, повече от договор.
Което, разбира се ми създава проблеми и днес. Хората гледат все по-странно, когато им кажеш, че си запомнил думите. И вярваш.
Запомних също, че красотата е важна. Не тази, която съвсем клиширано покрива нечии представи. Красотата, като хармония, като смисъл, като кауза. Естетиката в изкуството, но и в отношенията с хората. Затова преди време си обещах, че когато спре “да ми е красиво” с някого или някъде… си тръгвам. Те са поколение на духа, моите родители. И имат огромно количество приятели, от десетилетия. Гордея се, че тези приятели станаха част и от моя живот. Не само, защото са оставили следи в културния живот, а заради ценностната система, на която не изневериха. А им струваше скъпо.
В най-младите ми години убеждението, че стига да искам нещо и да вярвам в него, то ще се случи! Имам лек напредък днес. Да, ще се случи. Но твърде вероятно по друг начин. Или ще се случи друго нещо, което е част от концепцията “да съм цяла” и да има смисъл. Не се научих да правя неща без смисъл. Лекотата на “просто така” не е лесна.
И още… няма смисъл да страдаме, заради друга гледна точка, т.нар. битки между поколенията. Приемаме техните пристрастия, като техен личен избор. И продължаваме напред. Последното ми беше най-трудно да разбера, като начин на обичане.
Какво избра да учиш?
Артмениджмънт и културна администрация. Завърших гимназия в Русия. Мечтаех си да уча в Санкт Петербург, история на изкуствата. Понеже не рисувам добре, а съм влюбена. Всъщност моята специалност е това, което баща ми е практикувал цял живот. Въпреки че е завършил журналистика, а аз пък намерих радиото.
Кога сложи короната на майчинството и как се промени животът ти?
Бях на 28, малко преди да стана на 29. Точно на Коледа, на 25.12.2004-та.
Помня, че още много ме болеше, когато ми го донесоха. Успях да видя и да целуна ръчичките му – тънки, дълги пръсти, като моите. Събрах сили и му казах, каквото си бях решила: “добре дошъл”.
После се случи обичта – жестока, неизменна, променяща. Обичта “завинаги”.
Тази, заради която зная, че искам да му дам най-доброто, но няма да успея да го предпазя от болките. Включително и когато аз го наранявам.
Промени ме като скулптор – замах с длетото, боли, после полираш и си благодарен, че си имал шанса да кървиш. С Христо заедно преживяхме много. И да, той е прекрасен. А аз съм благодарна.
За срещата ти с радиото? Как стана? Кой беше човекът, който ти каза, че „ставаш” за тази работа?
Едно гадже. Което имаше студио за реклами. Установи, че имам хубав тембър и говоря грамотно, членоразделно и без дефекти. За кратко имах предаване за изкуство и култура по радио “Тангра”. Но истинската любов дойде, когато ме поканиха във “Витоша”. Уж за малко, докато разработя един културен център. Но там усетих тръпката зад пулта. Влюбих се. И останах.
Как се роди идеята за „Тройка на разсъмване” и каква е рецептата за това приятелство с Тодор и Кирил, което изглежда като вечно?
Когато започнах в радио “Витоша”, тогавашните шефове решиха да променят форма̀та. Нови хитове и шоу от друг тип. Кирчето вече работеше в радиото, Тодор си го открихме малко по-късно. “Тройка на разсъмване” е име дадено от слушателите, дори когато сме били четирима човека в студиото. Роди се с жестока интуиция, без грам от т.нар. амбиция или порочно желание да е “стабилна работа за добри пари”.
Роди се заради идеята да имаме “жив организъм”, шоу, в което буквално се случва живота на хората. Бяхме жесток бум, защото всички други до онзи момент само се “смееха естествено в ефир”. А аз разказвах за първия инфаркт на баща си, за брака, любовта и оргазмите (че са важни).
Кирето и Тошето също са влюбени в това, което правим. Може би това е обяснението за успеха на този наш подарък. Уважаваме любовта на другия. И се караме до кръв, когато се налага, точно защото ни пука.
За срещата ти с ИСКАМ БЕБЕ – кога се случи и как се роди идеята за съвместния проект?
Ооооох. Ама аз тази обич не я бях планирала!
Един ден в радиото се обади много мил глас и с толкова уважение каза: “Можем да направим нещо заедно, ако искате”. Беше Радинка. Както винаги посланик на хората, които мечтаят за рожба и будител на нас другите.
Срещнахме се. Тогава имах близка приятелка, която беше преборила подобен проблем.
За кратко стана ясно, че срещата с “Искам бебе” не е случайна. Малките революции, в които толкова вярвам срещнаха точните хора. А те искаха да бъдат чути. За да знаем, че са навсякъде. Във всеки град, всяка професия, неподозирано близо изживяват болката си.
“Повече българчета за България” вече съществуваше, но някъде около нашето запознанство се роди и дарителската инициатива към тази кампания – “Човечността има лице”. Така доверието, което ни гласуваха семействата от “Искам бебе” получи подкрепата на уважавани специалисти и репродуктивни центрове от цялата страна. И всяка година през март те даряват и помагат безвъзмездно процедури. Родиха се българчета. Много българчета.
Много семейства от “искам бебе” се превърнаха в “имам бебе”.
После разработих кампанията от “а” до “я” – репродуктивна помощ, АГ помощ, изследвания за вече родени дечица, генетични изследвания, дори детска кухня и помощ до първия учебен ден. Всичко в помощ на родителството и децата.
Ти стана първия донор на яйцеклетки в кампанията на ИСКАМ БЕБЕ и ТРОЙКАТА за популяризация на донорството на генетичен материал. Имаше ли нещо, което те е спирало да го направиш? Какъв беше основният ти мотив да тръгнеш по този път и да станеш лице на тази кауза, която граничи със саможертва?
Никога нищо не ме е спирало! За мен беше чест! Някой да ти довери сърцето си!
От самото начало на приятелството ми с “Искам бебе” знаех, че това е доверие. Затова никога не съм разбирала колеги, които просто “обявяват в ефир” кауза.
Аз я изживях. Така разбирам нещата в живота. И все още, вече толкова години я живея. Донорите и реципиентите в ефир. Хората, които слушат и е обидно, ако разяснявам без обич и без познание това, с което се борят. Дарителите на “парченце от себе си”, които повярваха на думите ми. Хората, с които стоях часове пред лекарските кабинети.
Не е саможертва. И днес се моля да се е получило. Някъде, в нечий дом, една малка, къдрава радост и празници, които са различни. Защото светлинките тогава греят по-силно.
Често чуваме от кандидат донори въпроса „Това дете, което може да се роди от моята яйцеклетка, мое ли ще бъде?” Как отговаряш ти?
Децата не ни принадлежат. Идеята за собственост е онзи ключ, който вади на бял свят травмирани личности от биологични родители. Повтарям го и на себе си. Провели сме стотици интервюта в ефир с репродуктивни специалисти, генетици, ембриолози…
Малък процент от мен живее в друга мечта. Която ходи, смее се и е избрала да прегърне душите и телата на едни конкретни мама и татко. Защото много са я чакали. Защото имат уроци по живот заедно.
Способността да надскачаме егото си осмисля.
Разкажи ни за самия акт на донорството? Как премина през него – стимулация, пункция…
Беше кратък полет!
Детайлни изследвания. Безплатни. После самата стимулация. Хормоните са синтетични и митовете за окосмяване, надебеляване и “ще ми източат всички яйцеклетки” са пълна глупост. Агенцията за трансплантации вписва донорите. Дозите за нас, хората “без проблем” са слаби и после много бързо се изчистваме и влизаме в ритъм. Броя на яйцеклетките е колкото бих отделила в няколко нормални мои цикъла. Десетина дена подкожни инжекции. През ден ми вземаха кръв, за да следят състоянието ми. Накрая пункция, която трае няколко минути. Венозна упойка, която е по-лека от тази за истинските операции. Лек сън, кратка почивка. И накрая отидох да си довършвам разни неща в радиото.
За прегледи влизах без да чакам, това беше жест към донорите, за да не губим времето си за семейство и работа. Подписах всички необходими документи, бях запозната с Наредба 28, която е достъпна онлайн за всички, които искат да предприемат тази крачка. В която и да е клиника на територията на България.
Конкретно е указана възрастовата граница за жените, както и изискването да имаме поне едно родено детенце.
Разказваш ли на сина си за тази кауза? Как приема той това?
Той милия изживя всичко с мен, много му говоря, но и сам вижда. Бил е на толкова базари, изложби, концерти, познава момичетата на “Искам бебе”, както и татковците. Пита за някои от тях как са. Колко са пораснали децата им. Виждаме се на връщане от море с Ваня, Радина му подари китара, ходим си на лични празници, споделяме си. Знае, че се вълнуваме една за друга.
Веднъж деликатно ми обясни, че може би е добре да намеря баланс така, че да отделям на нас с него нужното време и после за другите деца, които не познава. Или които тепърва ще се раждат. И се оказа прав. Сега зная, че вече е разбрал защо съм такава. Но той ме научи, че ако човек не е отдаден достатъчно и на близките си, ако очаква те все да разбират защо и как губи сърцевината.
Каква ще бъде тази година темата на кампанията „Повече българчета за България”?
15-то издание на кампанията посвещаваме на ДАРИТЕЛСТВОТО. В тази почти юбилейна годишнина ще обърнем внимание на умението да даряваш! Дали се изисква само желание и добро сърце? Как човек да избере кауза, на която да се довери и хора, на които да помогне? Какво точно върши “паралелната здравна система” у нас? Отделни личности и организации, които отделят времето си и помагат от сърце не само да се събират средства, а и да се променя сега действащата здравна система. Какво правим всички ние и какво би могло да се промени в здравната ни система.
Благодарим на всички дарители през тези 15 години, за които “Повече българчета за България” се оказа обща и важна кауза.
Помощта на репродуктивните клиники тази година отново е важна стъпка! Специален акцент в репродуктивната част ще е донорството на генетичен материал – тема, на която с партньорите ни от “Искам бебе” посветихме години общи усилия. Ще го направим отново, след 10 години, заради младите семейства, които се сблъскват с този проблем сега. И ще разчитаме на дарители и слушатели за подкрепа.
Специално внимание, както всяка година ще отделим и на раждането на здраво детенце – с всички необходими изследвания и грижа по време на бременността, както и самото раждане. Отново поети изцяло от АГ болниците от цяла България. Както и различни генетични тестове.
Здравна грижа ще има и за вече родените дечица, които родителите ще запишат в кампанията.
Ще се погрижим с дарителите ни и за допълнителни грижи за бъдещите и настоящи родители, както и за дечицата – различни тонизиращи процедури, забавления и отново детска кухня за много от градовете в страната.
Записването е през имейла на “Тройка на разсъмване” – troika@radiovitosha.com, а информацията е на сайта ни – radiovitosha.com
В кампанията винаги сме подкрепяли най-мъничките. Помогнахме за каузата детска нефрология, както и за недоносените бебета. Със средства за изследвания, апаратура, ремонти, както и проекта “Семейни стаи”.
Тази година в темата за ДАРИТЕЛСТВОТО ще обърнем внимание на най-крехките – дечицата с онкохематологични заболявания. Това ще е нашата “детска кауза”. Ще се постараем да помогнем с необходимото на Клиниката по педиатрия и генетични заболявания на УМБАЛ „Свети Георги”, в която се намира и звено „Детска онкохематология”, с ръководител доцент Мария Спасова.
Това означава, че от началото на кампанията и през цялата година след това, всеки дарител е добре дошъл със средства, консумативи, или инициатива в помощ на малките пациенти. Дарителството, както винаги ще бъде отразено в ефир, с цялото уважение на нашият екип!
Как се предава Доброто нататък?
С конкретни действия. И с думи, които тежат повече от договор. С почтеност.
Времето е един чудесен барометър.