Щитовидна жлеза и коронавирус – данните към момента
Какво представлява щитовидната жлеза?
Щитовидната жлеза (тиреоидеята) е разположена в предната част на шията и е с форма на пеперуда. Изградена е от ляв и десен дял, свързани помежду си с малка част, носеща името истмус. Понякога може да има и още един лоб, който се нарича пирамидален заради формата му. Средното тегло на жлезата при възрастни е около 25-30 грама. Изградена е от два вида клетки (тиреоцити и С-клетки), както и от течност, наречена колоид. Тиреоцитите произвеждат хормоните трийодтиронин (Т3) и тетрайодтиронин (тироксин или Т4), а С-клетките – хормона калцитонин, участващ основно в калциево-фосфорната обмяна.
Хормоните Т3 и Т4 се съхраняват в колоида и при нужда се отделят от жлезата в кръвообращението. За образуването на тези хормони и правилното функциониране на жлезата е необходим йод, който човешкият организъм не може сам да синтезира и трябва да си го набавя от външни източници (различни храни, богати на йод или йодирана готварска сол).
Кои са основните функции на щитовидната жлеза?
Като част от ендокринната система, тя е най-голямата жлеза с вътрешна секреция. Чрез секрецията на своите хормони в кръвта оказва влияние на почти всички органи и системи в тялото. Щитовидната жлеза може да се нарече „регулатор“ на метаболизма. С други думи – тя определя скоростта, с която се извършват процесите в тялото ни.
Поддържа нормална телесна температура и контролира образуването на пот. Има ефект върху телесното тегло, защото тиреоидните хормони контролират разхода на енергия, метаболизма на белтъците, на въглехидратите, мазнините и скоростта на перисталтиката на стомашно-чревния път.
Друг основен ефект на щитовидната жлеза е този върху сърдечно-съдовата и дихателната система.
Нормалните нива на Т4 и Т3 са много важни за правилното протичане на растежа в детска възраст, за развитието на нервната система (още по време на ембрионалния период) и нейното нормално функциониране. От значение са за паметта, емоционалното състояние и концентрацията в зряла възраст. Имат участие и в костното образуване, образуването на кръвни клетки и значение за мускулната сила.
Тиреоидните хормони са много важни за репродуктивните функции и при двата пола (за овулацията при жените и за сперматогенезата при мъжете), както и за нормалното протичане на бременността.
Как се осъществява и контролира секрецията на хормоните на щитовидната жлеза?
Тялото ни може да има физиологично повишени или понижени нужди от тиреоидни хормони. Тогава то започва да произвежда повече или по-малко хормони спрямо конкретния момент. Това става чрез много фина регулация в зависимост от моментните нужди на организма. Хипоталамусът секретира TRH (тиреоитропин-релизинг хормон), той на свой ред кара хипофизата да отделя TSH (тиреоид-стимулиращ хормон), който пък (както подсказва и името му) стимулира щитовидната жлеза да произвежда тиреоидните хормони. В кръвообращението Т4 се превръща в Т3. Трийодтиронинът е активният хормон, който действа на клетките в организма и им казва какво да правят.
Физиологични състояния, при които има повишена нужда от хормони на щитовидната жлеза, например са бременността и кърменето. В тези случаи е необходим адекватен прием на йод, който да покрие увеличените нужди на щитовидната жлеза за по-голямото производство.
Кои са най-честите нарушения на щитовидната жлеза?
Автоимунните заболявания са сравнително чести. Такива са автоимунният тиреоидит на Хашимото и Базедовата болест. При тях може да има нарушена структура на жлезата, нарушена функция, или и двете. Нарушения в продукцията на тиреоидните хормони и промяна в структурата на жлезата могат да настъпят и при йоден дефицит, или при много високи нива на йод в организма след употреба на някои медикаменти, например, литий. Възлите на щитовидната жлеза са често срещани и могат да бъдат открити при случаен ехографски преглед. Повечето от тях са безобидни и не налагат лечение, а само периодично наблюдение. Някои възли могат да произвеждат тиреоидни хормони безконтролно от останалата жлеза. Малък процент от възлите могат да бъдат злокачествени. Ако някой възел е съмнителен, подлежи на допълнително диагностично уточняване.
При понижена функция на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм) първоначално може да няма симптоми. С развитието на състоянието може да причини редица здравословни проблеми. Най-често признаците и симптомите са увеличена щитовидна жлеза (гуша), отоци в областта на лицето, умора, сърдечно-съдови проблеми – най-често пулсът е забавен, мускулна слабост и скованост, болка и скованост на ставите, нарушена концентрация, депресия и тревожност, повишена чувствителност към студ, суха кожа, тънка коса и чупливи нокти, увеличаване на теглото, констипация, менструални нарушения при жените и репродуктивни проблеми и при двата пола.
Повишената функция на щитовидната жлеза се нарича хипертиреоидизъм. Симптомите обикновено се изразяват в умора, сърцебиене, тревожност, повишена раздразнителност и безсъние, загуба на тегло, мускулна слабост, непоносимост към топлина и репродуктивни проблеми. При жените може да има нередовен менструален цикъл. Клиничните признаци могат да включват: тремор, тахикардия, топла и влажна кожа, повишена чревна перисталтика.
Важно е да отбележим, че и симптомите могат да бъдат неспецифични и да имат различна изява при всеки човек, например понякога учестена сърдечна дейност може да има и при понижена функция на жлезата. Всичко е много индивидуално.
Ако имате някои от изброените симптоми, е желателно да проведете консултация с ендокринолог и да бъде изяснен статусът на жлезата, особено ако планирате бременност.
Има ли повишен риск от инфектиране с коронавирус за хората, които имат проблеми с щитовидната жлеза, а също – има ли повишен риск бъдат развити заболяване и нарушение на щитовидната жлеза след инфектиране с коронавируса?
Ще се опитам да отговоря на тези въпроси, въпреки оскъдната информация по въпроса към този момент, защото знам, че много хора се притесняват за здравето си и се питат какво могат да направят по въпроса.
Нека първо разгледаме накратко какво знаем за този вирус.
В началото на месец януари започна да се говори за нов щам на коронавируса, наречен по късно Covid-19, открит в град Ухан, Китай, който поразява дихателната система. Всичко ни звучеше някак далечно, докато нещастието не застигна Европа, а по-късно и България. Оказа се, че здравните системи не са подготвени за пандемия в подобен мащаб, и че единственият начин да се справят със ситуацията, е като въведат ограничителни мерки за социална дистанция, която има за цел да отложи на няколко етапа тежките случаи, нуждаещи се от болнично лечение и интензивни грижи.
Трябва ли да се тревожим и какъв е рискът да се разболеем?
Повечето хора, които са заразени с вируса COVID-19, ще имат леки до умерени симптоми и ще се възстановят, без да се изисква специално лечение. Възрастните хора и хората с придружаващи медицински заболявания, като сърдечно-съдови нарушения, захарен диабет, хронични заболявания на белия дроб и рак са по-склонни да развият по-тежко протичане на състоянието и усложнения.
Най-добрият начин за предотвратяване и забавяне разпространението на този вирус е да бъдете добре информирани за него, симптомите, които причинява и как се разпространява.
Вирусът COVID-19 се разпространява главно чрез капчици слюнка или секрет от носа, когато заразеният човек кашля или киха.
Понастоящем няма специфични ваксини или лечения за COVID-19. Но се полагат много усилия в тази насока.
Може ли вирусът да окаже неблагоприятно въздействие върху щитовидната жлеза?
Тъй като Covid-19 е нов щам, все още няма достатъчно научни данни за въздействието му върху жлезата, но в литературата се среща информация, че значителен брой пациенти със SARS (друг щам на коронавируса) са показали нарушения във функцията на щитовидната жлеза. Знаем, че много вируси имат значение за развитието на автоимунно заболяване на щитовидната жлеза или подостър тиреоидит. Дали този щам на коронавируса има такъв ефект, предстои да разберем.
Има ли повишен риск за хората със заболяване на щитовидната жлеза?
В началото на месец март Британската тиреоидна фондация публикува становище, актуализирано на 17 март, че при тези пациенти няма данни за повишен риск, по-тежко клинично протичане и негативно влияние от използваните медикаменти за лечение на хипотиреоидизъм (левотироксин) или хипертиреоидизъм (карбимазол, пропилтиоурацил). Това становище е публикувано и на страницата на Американската тиреоидна асоциация.
Моето лично мнение не съвпада с него. Не можем да знаем със сигурност какъв би бил ефектът, без да се съберат достатъчно данни по въпроса.
При автоимунните процеси има нарушен отговор на имунната система. Смятам, че на този етап не можем категорично да предвидим отговора към Covid-19 и съпътстващ автоимунен процес на щитовидната жлеза и/или нарушена тиреоидна функция.
Какво можем да препоръчаме на пациентите?
Бих препоръчала на всички пациенти с автоимунно заболявания да бъдат предпазливи, да спазват социална дистанция и добра лична хигиена (особено често и продължително миене на ръцете със сапун), както и дезинфекция на повърхностите и често да проветряват.
Могат ли пациентите със заболяване на щитовидната жлеза да пият имуностимулатори?
При автоимунните нарушения на щитовидната жлеза няма потиснат имунитет, а напротив – имунната система атакува собствените структури. Не съм имунолог, но считам, че приемането на каквито и да е имуностимулатори в момента би имало неясен или дори възможен негативен ефект.
Ако някой иска да приема такива медикаменти, моят съвет е първо да се консултира имунолог, който би могъл да прецени всички ползи и рискове за здравето.
Но мога да им препоръчам да се опитат да подобрят функцията на имунната и ендокринната система, като се придържат към изпитаните и ефикасни препоръки с благоприятен ефект. Това са: балансираната и разнообразна диета, достатъчно количество сън и максимално ограничаване на стреса и напрежението.
Трябва ли да приемат някакви добавки и витамини?
Към момента няма данни за специфични ползи от допълнителния прием на различни микроелементи или витамини. Те са от полза, само ако има доказан дефицит, или се предполага такъв, поради наличието на някакво съпътстващо заболяване. Тези хора трябва да приемат, да. Във всички останали случаи, според мен, не е необходимо.
Тази информация е актуална към 23.03.2020г.
Използвани източници:
https://www.who.int/emergencies/diseases/novel-coronavirus-2019
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2654877/
https://www.btf-thyroid.org/news/thyroid-disease-and-coronavirus-covid-19