Д-р АН, разкажете ни малко за себе си? Толкова сте млада, а имате толкова много истински последователи и пациенти, които Ви обичат? Какви са най-ярките Ви спомени от детството и какви качества калиха във Вас вашите родители, училището, университета…
- Казвам се Ангелина Недялкова или просто д-р АН и завърших медицина през 2013 г. (значи не съм чак толкова млада), но може да се каже, че съм едва в началото на моето кариерно развитие. Определям това начало с момента на взимането ми на специалност по ендокринология и болести на обмяната и знам, че имам още много да извървя, живот и здраве. Реших да избера една неутъпкана пътека, като наред с трупането знанията и опит реших да създам страницата си във Фейсбук и да започна работа по собствен сайт, като тогава изобщо не знаех накъде ще ме отведе това. Всъщност и до днес срещам различни препятствия и въпроси, но усещам, че съм по моя си път, че съм в правилната посока. Знам, че давам най-доброто от себе си и хората усещат това. С цялото си сърце вярвам, че ако правиш това, което обичаш и това, в което намираш смисъл, нещата рано или късно се случват, а малките и трънливи пътеки могат да те отведат до мястото, на което искаш да стигнеш.
Като дете бях доста буйна и своенравна, кипяща от енергия, която не знаех къде да насоча, докато на станах доброволец в Българския червен кръст (БЧК). Това ми даде страшно много и в голяма степен е причината да стана лекар. Може да се каже, че ми помогна да осъзная призванието си да помагам на хората. Родителите ми не са лекари, но за щастие винаги са ме подкрепяли да следвам мечтите си и са ме научили да отстоявам себе си.
Медицинският университет също оказа силно въздействие върху мен. Години наред се питах дали наистина е нужно обучението ни да е толкова продължително (почти 7 години медицина и най-малко 4 години специализация). Вече знам отговора – да, нужно е, защото това те изгражда като характер, като личност, калява те. Лекарят се учи да не мрънка, да се справя с предизвикателствата, да се адаптира. Добрият лекар трябва да бъде разумен, целеустремен, постоянен и да може да взима решения, които понякога са много трудни. За да усвоиш всичко това и да успееш да преодолееш себе си, се изисква време, не става за година-две.
Преди да поговорим за медицината, ще Ви попитам за промяната, която настъпи в живота Ви след като родихте Вашата дъщеричка? Какво се случи с Вас, със семейството Ви? Описва ли се с думи майчинството?
- През 2018 г., малко преди Коледа се роди моят ангел – Биляна. Тя ме промени още повече и допълни същността ми. Научи ме на търпение и на смирение. Това малко детенце за една година ми помогна да разбера толкова много неща и ми показа, че съществува любов на пълното себеотрицание. Разбира се, старая се да постигна баланс и да намирам време за себе си, за работата си и за нещата, които обичам, защото мисля, че тя ще расте много по-щастлива, ако аз съм щастлива и се чувствам комфортно. Понякога изобщо не е лесно, но пък това му е чарът на този живот.
Биляна и съпругът ми Недялко ме вдъхновяват, дават ми сили и кураж да тръгна по нови пътища и да следвам мечтите си. Тяхната обич за мен е истинско богатство.
Кога решихте, че медицината ще е Вашата пътеводна светлина?
- Може да се каже, че късно реших, че точно медицината е моя пътеводна светлина. Колебаех се доста между нея и други хуманитарни науки със социална насоченост. Винаги съм обичала да пиша, да говоря, да бъда ментор. Често по този повод са ми казвали, че трябва да стана адвокат, но според мен за адвокатската професия се изискват много качества, които аз нямам и към днешна дата виждам, че съм направила най-добрия избор за себе си. Щастлива съм, че успях да намеря начин да съчетая нещата, които обичам с медицината и ендокринологията.
Защо ЕНДОКРИНОЛОГИЯ? Отвъд стандартните медицински граници – разкажете ни с какво се занимава Ендокринологията?
- Ендокринологията предизвиква такива чувства и вълнение в мен, каквито може да предизвика една любов между двама души. Сигурна съм, че за всеки специалист неговата специалност е това, което за мен е ендокринологията, но все пак… Тя е млада наука, тепърва се развива. Неща, които доскоро са били правило, утре вече са мит. Постоянно се откриват нови хормони, рецептори, механизми на действие, патофизиологични механизми на заболяванията, нови възможности за терапия. Всичко това е интересно и вълнуващо, но и доста задължаващо. Трябва всеки ден да четеш, да следиш и да поддържаш ниво. За мен ендокринологията е много повече от наука за хормоните. Тя изучава и изследва връзката между всички жлези в тялото, техния баланс. Това включва контрола на физиологични процеси като хранене, регулация на метаболизма, поддържане на електролитния и водния баланс, ритъм бодърстване-сън, растеж, терморегулация, регулация на сърдечния ритъм, адаптация на организма в условия на стрес, чувството на обич и привързаност, майчинския инстинкт, репродуктивните ни функции и много други процеси в организма… мисля, че тя има роля навсякъде и за всичко. За мен добрият ендокринолог трябва да бъде като детектив. Нещо като Шерлок Хоумс. Когато открие едно нарушение, той трябва да събере всички улики и след това да открие причината за него, да предвиди до какви други нарушения би могло да доведе, а крайната му цел е възстановяване на сложния и фино регулиран хормонален баланс в организма. За съжаление обаче, колкото и добри детективи да сме, все пак не сме вълшебници. Някои изменения и нарушения са необратими или генетично определени и тогава можем единствено да направим всичко по силите си максимално да подобрим качеството на живот на пациентите и да се опитаме да им предложим някакви решения на проблема. Пациентът винаги трябва да е информиран и да може да направи избор за себе си.
Защо е толкова важно да „следваме“ хормоналните съвети, които ни дава тялото, докато лекуваме безплодие?
- Един от недостатъците на нашето съвремие е, че отдавна сме спрели да „слушаме“ тялото си. Вярвам, че ако започнем повече да анализираме и да разчитаме сигналите, които ни дава, ще сме много по-здрави като цяло и това със сигурност ще повлияе на репродуктивната ни функция. Научили сме се да пренебрегваме нуждите си, да правим нещата по инерция. Не спим достатъчно, не се храним пълноценно, не си отпочиваме. Често натрупаната преумора се смята за мързел, а това не е така.
Кои са основните хормони, които изследваме при безплодие и защо?
- Проблемът с безплодието е, че причините за него могат да бъдат хиляди – от анатомични особености, изменения, инфекции и заболявания до генетични заболявания и ендокринни нарушения. Понякога не може да бъде открита причина за него и тези случаи не са никак малко. За да открием или отхвърлим ендокринен проблем, трябва да изследваме функцията на женските гонади (яйчниците) и на мъжките гонете (тестисите), както и функцията на хипофизата и хипоталамуса, под чийто пряк контрол се намират. Нерядко се налага оценка и на надбъбречните жлези, които също произвеждат андрогени (т.нар. мъжки полови хормони). Освен половата система ние трябва да анализираме цялостното здравословно състояние на пациентите и да съобразим дали може да има друго ендокринно нарушение или здравословен проблем, които биха могли да доведат до безплодие. За тази оценка ни помага, на първо място, подробна анамнеза (разпит на пациентите) за техните оплаквания фамилна анамнеза и история на заболяването или проблема, после следва обстоен преглед, по време на който следим за различни признаци и симптоми и накрая – хормоналните изследвания, които смятаме за необходими и ще ни помогнат да се ориентираме. Първоначално при мъжете за оценка на тестикуларната функция се изследва спермограма, а за определяне на функцията на яйчниците при жените се взима кръвна проба за хормонален анализ. Най-често се изследват естрадиол (Е2), фоликулостимулиращ хормон (FSH) и лутеинизиращ хормон (LH), в съчетание с тиреостимулиращ хормон (TSH), който е показател за функцията на щитовидната жлеза и хормона пролактин (PRL), секретиран от хипофизата. За оценка на овулацията, освен фоликулометрия и тест за овулация, биха могли да се изследват и нивата на прогестерон. А яйчниковият резерв може да бъде оценен, като се изследват нивата на антимюлеров хормон (AMH) и инхибин В. Важно е и да се съобрази фазата на менструалния цикъл, в която ще бъдат направени някои от изследванията.
При симптоми и признаци на високи андрогени (хиперандрогения) и/или ехографски данни за синдром на поликистозните яйчници могат допълнително да се изследват тестостерон, дехидроепиандростерон-сулфат (DHEA-s), андорстендион, сексхормон-свързващ глобулин (SHBG), в някои случаи се изследва и 17-хидроксипрогестерон (17-ОH Progesterone). Ако има съмнение за инсулинова резистентност и нарушения във въглехидратната обмяна, е необходимо да се проведе обременяване с глюкоза (ОГТТ), като освен кръвната захар се изследва и имунореактивният инсулин (IRI). Репродуктивните проблеми могат да бъдат вследствие на нарушена функция на надбъбречните жлези – болест на Адисон или синдорм на Кушинг, и ако има подозрение за някое от тези заболявания, трябва да се проведат изследвания и в тази насока. За оценка на общото състояние са необходими пълна кръвна картина и биохимия. Лично аз предпочитам да правя анализ и на 25(ОН) витамин D заради често срещания дефицит, който е добре да бъде компенсиран преди настъпването на бременността. Тези изследвания съвсем не са наложителни при всеки пациент, а при някои се налагат допълнителни функционални тестове, те просто служат за ориентир в зависимост от индивидуалните потребности в конкретния случай.
Вашите лични наблюдения към момента – какви са основните ендокринологични проблеми, които стоят пред младите хора, желаещи да имат дете?
- Много фактори и заболявания биха могли да окажат негативно влияние върху плодовитостта. Наблюдаваме една нарастваща честота на затлъстяването и инсулиновата резистентност, което води до проблем както при мъжете, така и при жените. Често срещано нарушение при дамите е синдромът на поликистозни яйчници (PCOS). От другите ендокринни нарушения най-чести са нарушената функция на щитовидната жлеза и високите нива на пролактин (хиперпролактинемия), които могат да се дължат на различни причини. Иска ми се също да обърнем внимание на една друга съвременна тенденция – употребата на стероидни препарати от мъжете, които посещават често фитнес залите и поднорменото тегло на жените, които нямат достатъчно мастна тъкан. Когато говорим за ендокринни нарушения, няма как да пропуснем факторите на околната среда и начина на живот, пряко въздействащи върху ендокринната функция и фертилността. Те остават подценени, а често могат да бъдат коригирани и това да доведе до положителни резултати. Такива са стресът, безсънието, хранителният режим, тютюнопушенето, липсата или прекомерната физическата активност, употребата на алкохол, на пластмаса и други. Трябва да вземем предвид и възрастта. Въпреки че според препоръките по гайдлайн първо трябва да се започне със спермограма при мъжа, съветвам пациентите да започнат диагностичното уточняване едновременно при двамата партньори, защото много често в практиката нарушения са налице и при двамата. Така би могло да се спести ценно време. Мисля, че най-успешният подход при търсенето на причината за безплодие и лечението му е ползване на специализиран репродуктивен екип, който включва акушер-гинеколог и ендокринолог, а при необходимост и уролог, които работят в тясна колаборация помежду си. Смятам, че е крайно време да се обърне по-голямо влияние на психо-емоционалния фактор и нуждата на двойката от подкрепа в този труден за тях момент и може би в екипа има място и специалист, който да се погрижи за това.
Какво бихте желали да кажете на хората, които тепърва тръгват по Пътя към детето?
- Искам да им кажа, че им предстои труден път, че е възможно често да изпитват отчаяние, да се чувстват обезверени, безнадеждни… Ще подложат връзката си на хиляди изпитания. Да, има и щастливци, които няма да минат през всичко това, но те трябва да се подготвят, че може да ги сполети и че това е реалността за повечето двойки. Но искам също да им кажа, че си струва. Струва си всяка една битка и болка, и ако успеят да се справят с всичко това, да го преодолеят, ако успеят да преминат през него и да съхранят обичта си, докато държат рожбата си в ръцете си, всичко намира своя смисъл. Най-щастливият и смислен ден в живота ми беше денят, в който станах майка. Хубаво е също да знаят, че не са сами в тази битка и повечето лекари наистина искаме да им помогнем не просто да се излекуват, а да сбъднат един свой копнеж. Хубаво да знаят и че могат да намерят подкрепа от неправителствени организации, които са се посветили на това като вас в „Искам бебе“.
Какво е за Вас Любовта?
Любовта е навсякъде, но за да е открием, първо трябва да я намерим в нас самите. Чували ли сте за “здравословната” любов? Всички знаем, че има любов от пръв поглед (някои са я изживели, други само са чували за нея), за разрушителна любов, за платонична любов и още не знам колко вида, а всеки бленува за онази “истинска любов, която ти спира дъха”…
Сега ще се опитам да ви обясня как аз разбирам любовта и каква е в моите очи. Любовта трябва да е здравословна, да успее да излекува раните и да заличи белезите, да ти дава въздух, да те кара да мечтаеш и да ти дава сили да следваш мечтите си, да те кара да бъдеш себе си (а не такъв, какъвто партньорът ти иска да бъдеш), но и да те държи трезво и здраво на земята и да ти казва истината, дори когато не ти харесва особено. Разбира се, здравословната любов също минава през трудности, през периоди на отчуждение и различни перипети. Но здравословната любов може да се самоизлекува, защото тя е търпелива, блага и основана на взаимно уважение и доверие.
Но като всичко здравословно, понякога е нужно време, за да осъзнаем, че това е най-доброто за нас.