Рубрика: Нашите лекари
Д-р Добринка Петрова е управител на Медицински център по репродуктивно здраве „Ню Лайф“ в гр. Пловдив. Завършва медицина в Медицински факултет към Тракийски университет в Стара Загора през 2002 г. Продибива специалност по акушерство и гинекология през 2008 г. Притежава удостоверения за многобройни специализации у нас и в чужбина за диагностични и лечебни методи в областта на акушерството, гинекологията и репродуктивната медицина.
Артистично започва разговорът ни с вечно усмихнатата д-р Добринка Петрова: „В моите юношески години това, което обожавах да правя, бе да рисувам портрети. Семейството ми винаги ми казваше да следвам таланта си, никога да не спирам да го развивам, но да го използвам като мой душевен покой и бягство от сериозните шамари на живота.
С годините отдадеността към медицината измести свободното време за това хоби, но пък семейството и приятелите внесоха нова страст в живота ми: да съчетавам полезното с приятното – да готвя. Разбира се, вярвам, че всяко едно нещо, което правим с любов и удоволствие, можем да наречем хоби. Със съпруга ми сме заедно вече 18 години и имаме прекрасна дъщеря, която скоро ще стане на 11 години.“
Кога и защо избрахте лекарската професия и към днешна дата, бихте ли я заменили с друга?
Никой никога не ме е ориентирал към лекарската професия. Решението взех в осми клас, след като най-добрата ми приятелка от детството бе диагностицирана с онкологично заболяване и след дългогодишно лечение загуби борбата с болестта. В този момент бях сигурна каква искам да стана.
Предвид пътя, който съм извървяла, и всичко, което съм изживяла в професията, и предвид всички трудности, с които съм се сблъскала, ако към днешна дата някой ми предложи да се върна във времето с презумпцията, че знам какво ми предстои и през какво ще мина, отново бих избрала медицината и моята специалност.
Има ли лекар във Вашата фамилия и как се възпитава, според Вас, любовта към лекарската професия? Или е въпрос на лично призвание?
Аз съм единственият лекар в рода ми. Как се възпитава? Не мисля, че се възпитава.
Считам, че лекар е въпрос на усещане, на възприятия към света. Пътят към лекарската професия на първо място е любов към себе си, към хората, към живота. Да си любознателен, за да се развиваш, и да си готов на жертви в личния живот. И да, считам, че професията е въпрос на лично призвание.
А защо репродуктивна медицина?
Когато кандидатствах медицина през 1996 г., го направих, за да бъда акушер-гинеколог. За мен нямаше друга специалност. Предвид личния ми опит като пациент и моята лична история, тъй като аз съм една от жените, преминали през пътя на диагнозата стерилитет, за постигането на тази наша мечта. Годините опит и лутане ми дадоха възможност да усетя. И си обещах да помогна на тези, на които мога. А на тези, на които не съм успяла да помогна в годините, съжалявам, но не сме всемогъщи. На мнение съм, че няма значение кой лекар ще помогне, важен е крайният резултат – едно или две Слънчица вкъщи.
Вие сте акушер-гинеколог, а ежедневието Ви е свързано с репродуктивните проблеми на Вашите пациенти. Кои са причините за тези проблеми – минали заболявания, храна, стрес, начин на мислене? Или?
Причините са комплексни – възможно е да бъдат заболявания, които могат да доведат до тубарен фактор при жената или до промени в сперматогенезата на мъжа.
При младите хора се наблюдават повече проблеми от чисто психологически тип, стрес, нездравословен начин на живот. Всичко и нищо може да доведе до стерилитет.
Откъде да започнем, ако бебето се бави? Какво правите при първата си среща с двойката? Какви са първите стъпки по пътя към желаното бебе, преди да се стигне до страх и паника?
Отговорът се крие в това: зависи колко се бави? Има хора, които идват на консултация след 6 до 8 месеца опити за бебе, както и такива – след 5 до 10 години.
По принцип, по медицински стандарт, при млади жени под 35 години, ако бременност не настъпи до 1,5 година редовни полови контакти без предпазни средства за първа бременност и 6 месеца за втора, е необходима консултация със специалист по репродуктивна медицина. При жени над 39 години и плюс (особено в последните години в България се наблюдава типичната за Запада тенденция за отлагане в годините на раждане на първо дете), 6 месеца редовни полови контакти без предпазни средства, ако не настъпи бременност – консултация с репродуктивен специалист.
Добре е при първа среща на двойката с репродуктивен специалист да бъдат двамата. Проблемът е общ – не е индивидуален нито на мъжа, нито на жената.
Изследвания
Първите стъпки са да се пребори страхът, да се направи консултация със специалист по репродуктивна медицина и да се спазят назначенията. Много често се срещат мъже, които не си правят спермален анализ, с мисълта, че всичко им е наред. Защото се чустват физически здрави и нямат сексуални проблеми.
Първите стъпки от страна на мъжа са спермален анализ (ако има изменения – консултация с уролог), от страна на жената – хормонален статус и проходимост на маточни тръби.
А от позицията на времето и годините, в които сте се занимавали с това, има ли някакви промени в разбирането и лечението на безплодието?
Има промени от гледна точка на това, че повече зачести мъжкият фактор и ако преди години се считаше, че проблемът е при жената, всъщност в същата степен е при мъжа. Все повече хора страдат от безплодие, заради факторите, които споменах по-горе. Възрастовата граница слиза рязко надолу и тази тенденция за жалост ще продължи.
Другата тенденция, която се наблюдава от години, е все повече отлагане във възрастта на раждане на първо дете.
Има ли, според Вас, поколенческа промяна при пациентите? Какви бяха те преди 10 години, като здравословен статус и подход към проблема, и какви са сега?
В сравнение с времето, когато преди 10 години темата стерилитет беше табу, хората повече се отпуснаха да споделят за проблема си, по-лесно намират пътя си. Значително се развиха методите в ембриологията и дадоха шанс за по-добра успеваемост.
Бихте ли казали кои са различните неща, които правите в „Ню Лайф“ – Пловдив, за да търсите причините за неуспехите при ин витро?
Обръщаме внимание на всеки пациент индивидуално и в края на нещата матка и яйчници са свързана система в тялото и всеки един орган и функция имат значение за правилното функциониране на репродуктивните органи. Международните консултанти, с които работим, допринасят за по-добрите шансове.
Как подбирате хората от вашия екип? И колко е важен този екип за цялостната дейност на центъра?
Първо винаги провеждам интервютата с положителна нагласа, защото вярвам, че всеки един човек е под напрежение на интервю за нова работа. Когато започне интервюто, гледам да разчупя обстановката, за да видя какъв човек стои пред мен, колко е отворено неговото съзнание за новото, за медицината. Без начение от позицията, за която кандидатства – за санитар, администратор, акушерка, доктор. Разбира се, много голям фактор е опитът, образованието, което има даденият човек, който кандидатства за позицията, защото аз и целият ми екип сме едно сърце, което трябва да вярва. Аз като медицински мениджър на клиниката и нашите лекари трябва да знаем, че във всеки един момент всичко по веригата върви и можем да разчитаме един на друг. Затова винаги се старая да избирам хората по това да обичат професията си, за да са щастливи на работното място, а пък ние като лекари и ембриолози се стараем всички да се чустват щастливи и удобно.
А кои са по-смели, когато има репродуктивен проблем – жените или мъжете?
В голям процент, почти изцяло – жените. В началото на миналата година ме впечатли факт, който мога да ви разкажа. При една от последните ни благотворителни кампании, в която двойки трябваше да изпращат писма със своите лични истории, спечели мъж. Мъж, който беше написал писмо, беше описал тяхната любов. Впоследствие, когато се видяхме за първи път, той отново беше сам, защото неговата половинка беше след хирургична интервенция в същия ден. Но той беше категоричен, че няма да изпусне часа им. Аз се запознах с тази прекрасна дама много след първата консултация и за щастие към днешна дата двойката се радва на прекрасна принцеса. Така че, скъпи дами и господа, които четете това – няма нищо срамно да бъдеш водещ в една ин витро процедура.
Какво казвате на семействата, когато се получи отрицателният тест за бременност, за да преодолеят последваща криза?
Да не се отказват. Дами, никога не забравяйте, че в крайна сметка една жена има възрастова граница, която когато прекрачи, винаги има още един вариант.
Когато прекрачите границата, имам предвид изследвания и по-точно едно определено АМН. Съветвам всяка една от вас на възраст над 35 години да изследва хормона, за да знае колко време има. В годините съм се срещала с много жени, които упорито отказват да повярват, че са минали тази граница . Няма нищо страшно в това да се обърнете и да прегърнете своето собствено дете, независимо дали е от собствена или от донорска яйцеклетка, включително осиновено. Всяко дете заслужава да бъде обичано.
Имате ли наблюдения какво се случва в бъдеще с двойките, които се борят с безплодието – стават ли по-единни, или ги очакват следващи предизвикателства?
Никога няма да забравя в моята практика, преди няколко години, случай на пациенти – много труден стерилитет, много трудно постигната и задържана бременност, живо и здраво дете родено. Прекрасно! Всички бяхме много щастливи. Целият екип дерза с родителите на детето. Шест месеца по-късно, когато го видяхме (в нашата клиника имаме практика да ни водят децата, защото те са си наши и ние искаме да ги видим), майката сподели, че са се рзделили преди раждането.
Тогава останах изключително изумена. В годините обаче, все повече, объщайки внимание и спомняйки си за този случай, осъзнавам, че хората се борят с години да имат дете и когато постигнат целта си, една положителна бременност вече към края или едно здраво родено дете вкъщи, тези хора осъзнават, че нищо повече не ги свързва. Защото в годините в борбата със стерилитета, те са загубили себе си и любовта помежду си и дори не са способни да я дарят на това, което така силно са желали.
В последните години вече има официални проучвания и осъзнавам, че това не са само мои лични наблюдения. Ние просто не говорим за тях. Защото просто никой не иска да повярва в това.
Откъде черпите най-много сили и вдъхновение, за да продължавате работата с хора с репродуктивни проблеми?
Черпя вдъхновение от любовта към професията, от усмивките на децата, които имам удоволствието и честта да виждам как растат. Защото тези деца ни посещават в центъра и с всяка изминала година виждам как е имало смисъл в това, че ставам всяка сутрин в 5:15 ч., за да отида и да започна деня наново.
Въпреки че имам стимул и съм вдъхновена и обичам професията си, понякога и ние сме хора, понякога и ние сме уморени, понякога и ние сме изтощени емоционално, психически и физически. И въпреки всичко продължаваме напред.
Кои са най-големите Ви страхове в медицината и живота?
Разбира се, че в медицината има страхове. Това е изключително рискова професия. Ние отговаряме за много животи и най-много ни е страх от загуба на човешки живот.
А в живота?
Вярвам в максимата, че в живота няма място за страх. Той е даден, за да се живее, и самият факт, че съм избрала тази професия, подсказва, че имам много малко страхове, които изпитва всеки един нормален човек и дете.
А кой е Вашият личен лечител?
Може да ви се стори малко кратко, но е факт – дъщеря ми. И пожелавам на всеки един да има такъв лечител в живота си, който да лекува и душата, и сърцето. А за физическото тяло се доверявам на професионализма на колегите. Не съм поддръжник на диагноза и лечение чрез форуми.
Вашето пожелание към двойките, които все още са по пътя към своята рожба?
Да не спират да вярват и да знаят, че тяхното дете е някъде там и ги очаква, защото децата идват на този свят да ни научат.
www.newlifeclinic.bg