Рубрика: Нашите доктори
В рубриката ни „Нашите доктори“ ви срещаме с д-р Наталия Юдова. Тя е родена през 1978 г. във Варна. Завършва медицинското си образование през 2003 г. в МУ „Параскев Стоянов“, гр. Варна. През 2008 г. придобива специалност по Акушерство и гинекология към МУ – Плевен, а през 2016 г. защитава магистърска степен по „Здравен мениджмънт“. От 2005 г. работи в МБАЛ „Майчин дом“, като от 2011 г. завежда сектора по асистирана репродукция към АМЦСМП „Майчин Дом“. Специализира асистирани репродуктивни технологии, гинекологична ендокринология, ултразвукова диагностика в областта на акушерството и гинекологията в български и чуждестранни клиники (САГБАЛ „Д-р Щерев“, София; Fellowship Jinemed IVF Hospital, Istanbul,Turkey; Sexual and Reproductive Health in Joung and Adolescent, Ankara, Turkey; School of Gynaecological and Reproductive Endocrynology, Brussels, Belgium). Членува в съсловни организации и научни дружества. От 2010 до 2019 г. е работила и като ембриолог в сектора по асистирана репродукция.
Д-р Юдова, спомняте ли си кой Ви насочи към лекарската професия и защо я избрахте?
Аз съм потомствен лекар. И двамата ми родители са лекари. Баща ми беще хирург, а майка ми е все още практикуващ педиатър и неонатолог. У дома винаги са се коментирали интересни случаи, медицински проблеми. И медицината винаги е била част от моя личен живот. Не бих казала обаче, че родителите ми са ме насочили към лекарската професия. Напротив, дори майка ми правеше съвсем целенасочени опити да ме отклони от този път. Просто аз винаги съм искала да бъда лекар.
Професията на лекаря като цяло и особено репродуктивната гинекология е високо емоционален дял от медицината. Явно магията да лекуваш, удовлетворението да се роди нов живот след твоите усилия, това да видиш сбъдната най-съкровената мечта на хора, които толкова дълго са копнели за рожба, е една магия, носеща много удовлетворение и заряд.
Какви са предизвикателствата на асистираната репродукция пред един акушер-гинеколог?
Да успееш там, където другите не са постигнали успех. Понякога освен добре свършена работа, роля играе и едно добро стечение на обстоятелствата. Има случаи, при които всичко се случва като по учебник, но нямаме добър резултат. Макар медицината в тази област да се развива и усъвършенства непрекъснато, много детайли относно механизма на зачеване не са съвсем познати за нас.
Да, ние търсим причини за нашите неуспехи, стараем се да сведем до минимум факторите, които доказано възпрепятстват процеса на забременяване. Но човешкото тяло е една ненапълно позната Вселена и ние нямаме пълен контрол над процесите, случващи се на биохимично ниво. За съжаление, има пациенти, при които всички нарушения са коригирани, тялото им е в пълен хормонален или имунологичен баланс,а не можем да постигнем или да задържим бременност.
В последните години се повиши и средната възраст на пациентите с репродуктивни проблеми и това е още едно предизвикателство към нас, специалистите. Животът стана много взискателен към хората. Чувството за това, че си готов за дете, идва доста късно. Като че ли образованието, кариерното развитие и материалната стабилност са приоритетите на младите хора, а детето идва накрая да завърши картината на пълна удовлетвореност от живота. Понякога обаче процесите на стареене текат по-бързо, отколкото ни се иска, яйчниковият резерв на жената намалява и пътят към така желаното бебе става още по-труден.
Най-честите причини за безплодието, според Вашата практика – медицински, социални, психологически?
От медицинските причини като че ли все повече преднина взема мъжкият фактор на стерилитет. Причината е, че СЗО все повече повишава критериите за нормалност на спермограмата и така на практика много голяма част от изследваните мъже са с понижена фертилност. Това се отнася особено много за морфологията, която трябва да е повече от 4%, за да се счита за нормална.
От страна на жените бих разделила причините в две групи. При по-младите тубарният фактор и ендометриозата са водещите. Както вече споменах, за съжаление все повече дами решават, че са готови за деца след 35 години. Тогава като фактори на първо място излизат намаляването на яйчниковия резерв, влошаването на качеството на яйцеклетките. Повишава се честотата на генетичните аномалии в тях, а оттам и на способността им за имплантация.
Тайнството на зачеването
Наред с чисто биологичните фактори, психиката безспорно оказва много важна роля. Все повече двойки идват за консултация и лечение с т.нар. „неизяснен стерилитет“. Вкопчването в идеята за дете, правенето на секс по разписание, непрекъснатото следене на овулацията с тест лентички по-скоро забавя процеса на зачеване. Има двойки, които много години са нямали деца, осиновяват и не след дълго жената забременява. При други правим инвитро процедура, която се оказва неуспешна и бременността настъпва скоро след това, когата жената се е отчаяла или по някакъв начин отхвърлила всяка възможност някога да има дете. Аз мисля, че ние, лекарите, никога няма да сме способни напълно и в детайли да установим и познаваме тайнството на зачеването и появата на новия живот. Иначе всичко би станало прекалено роботизирано.
Нека да насочим вниманието си към биологичния часовник на жената. Коя е най-добрата възраст за раждане на първо дете и какво ни коства социалното изместване на тази възраст?
СЗО казва, че това е от късните 20 до ранните 30 години при жената. За съжаление, процесите на стареене текат по-интензивно при жените. Затова винаги стимулираме пациентите да степенуват приоритетите си правилно. Мъжете са програмирани да създават поколение до по-късна възраст, така че при тях възрастта не е толкова важен фактор.
Сега на първо място е да се реализираш професионално, да постигнеш добър стандарт на живот и после да търсиш подходящия партнъор и да създаваш поколение. Разбира се, когато започнеш да правиш опити за бременност след 35 години, а при някои жени и след 40, вероятността да имаш репродуктивен проблем е голяма. Когато към напредналата репродуктивна възраст се прибавят и чисто биологични причини, които нормално ги има във всяка популация, като ендометриоза, инфекции, довели до запушване на маточните тръби, лоши параметри на спермограмата и още ред други, ситуацията със забременяването става още по комплицирана.
Когато пациентката е млада и има добър яйчников резерв, независимо от причината за стерилитет, ние, лекарите имаме време, в което да проведем необходимото лечение и в повечето случаи усилията ни се увенчават с успех. Когато антимюлеровият хормон обаче е нисък, тогава притеснението и за двете страни е голямо.
Как се промени лечението на безплодието през годините, в които се занимавате Вие с това?
Стана изключително индивидуализирано.
Откъде да започнем, ако бебето се бави? Какво включва Вашият план за действие?
Винаги трябва да сме сигурни, че сме дали достатъчно време на пациента за настъпване на спонтанна бременност преди започване на изследванията.
Започва се с базисни изследвания на половите хормони, щитовидна жлеза, хипофизарни хормони като пролактин. Установява се наличието или липсата на овулация, търси се патология в маточното тяло, прави се хистеросалпингография за проходимост на маточните тръби. Разбира се, не на последно място е и спермограма на партнора за установяване брой, подвижност и морфология на сперматозоидите.
Когато имаме информация от всички тези изследвания, вече можем да начертаем „план за действие“, който да започнем да следваме.
Кои са различните неща, които правите в АМЦСМП „Майчин дом“ – Варна, за да търсите причините за неуспехите при инвитро?
При лечението на стерилитет се следват определени алгоритми, утвърдени от референтни организации, като Европейската асоциация по човешка репродукция и ембриология, както и Американската асоциация по репродуктивна медицина. В този смисъл всеки център, следващ правилата на добрата медицинска практика, работи по сходен начин. Богатството на нашия център е екипът от висококвалифицирани специалисти с богат опит, които влагат всичко от себе си, за да си тръгне пациентът от болницата с бебе в ръце.
Колко е важна, според Вас, екипната работа в асистираната репродукция?
Успехът в асистираната репродукция е многофакторен. Към всеки детайл трябва да се подходи с максимално внимание. Изключително важно е да има добър синхрон между всички звена в екипа на един инвитро център. Затова е нужно време хората да се стиковат и да започнат да мислят и работят в една посока. За положителния резултат от инвитро процедурата от ключово значение е работата на ембриолога. Тя е много фина, прецизна, дори бих казала ювелирна. Тя изисква не само излкючителна сръчност, контрол на движенията, а и задълбочени познания и добра преценка на ситуацията при всяка пациентска двойка. Така че, лекарят определя и ръководи лечението, но този, който сътворява чудото на живота, е ембриологът.
Защо е толкова важен индивидуалният подход при лечение на безплодието?
При всеки лекар рано или късно идват двойки с репродуктивни проблеми, които са имали лечение в други клиники по стерилитет. Естествено е те да са преминали през стандартните изследвания и един или няколко пъти през съществуващите видове лечение на стерилитет и бременност да не е настъпила. Тогава лекарят, при когото продължават, трябва да открие липсващата „брънка“, слабото звено, онова малко нещо, което не е достигнало или е пропуснато при проведеното лечение. Ето там идва мястото на индивидуалния подход, за да получи пациентът качествена медицинска грижа.
Кои са по-смели, когато има репродуктивен проблем в двойката – жените или мъжете?
Обикновено жените. Много пъти дори те са по-нетърпеливите и поемат инициативата да се обърнат към репродуктивен специалист по-рано, отколкото е необходимо. Нерядко мъжете трудно се решават да направят спермограма, от страх да не се окаже, че проблемът е в тях.
Какво казвате на семействата, когато се получи отрицателният тест за бременност, за да преодолеят последващата криза?
Аз приемам всеки отрицателен тест с огромно чувство за вина и неудовлетвореност. Търся причината в себе си и дори бих казала,че изпитвам неудобство пред хората за отрицателния резултат. Като лекар зная, че това не е правилно и ние невинаги можем да помогнем. Извън тези емоции обаче винаги се старая да бъда реалист и да съм честна с пациентите. Истината винаги е по-добра от това да даваш фалшиви надежди. Така че, ако считам, че двойката има добър шанс и си струва да опитат отново, им казвам, че борбата продължава.
Откъде черпите най-много сили и вдъхновение, за да продължавате работата с хората с репродуктивни проблеми?
Никой не знае какво е да искаш дете и да не можеш да имаш. Била съм в подобна ситуация и съм минала по труден път, преди да родя дъщеря си. Това ме направи особено емпатична към пациентите с репродуктивни проблеми. Поради това гледам на репродуктивната гинекология като на своя мисия и влагам максимално старание.
Кои са най-големите Ви страхове в медицината и в живота?
Притеснявам се основно за здравето на близките и семейството ми. Все пак те са най–голямото ми богатство. В медицината се страхувам от неуспеха.
С какво Ви промени майчинството?
Направи ме по-щастлива и всичко в живота ми придоби друг смисъл.
А кой е Вашият личен лечител?
Семейството ми