Фондация „Искам бебе“ 0878 185 138 Дари
Информация Ако бебето се бави Общински фондове Финансиране по ЦАР Донорство на яйцеклетки Замразяване на яйцеклетки Стерилитет при мъжа Стерилитет при жената Процедури при инвитро
Репродуктивен атлас Атлас — данни и анализи Клиники
Програми Донорска програма Младежка програма Психологическа подкрепа Застъпничество
Проекти Право на родителство – БФЖ Европа – Столична община ММС Спорт за всички 2023 – Столична община Община Варна MERCK
Новини и събития
Блог Всички статии Списание „Искам бебе“ Бебе навреме Лични истории Специалистите говорят Нашите лекари Ендометриоза Хранене Здраве Вдъхновяващо и полезно Дарителите В медиите Галерия
Видеоподкаст
Фондацията Мисия За нас Координатори История Годишни и финансови отчети Кампании Контакти

Включи се

Дари 0878 185 138
Начало›Блог›Вдъхновяващо и полезно›Вдъхновяващо: Заченати в стъкло – история на “…

Вдъхновяващо: Заченати в стъкло – история на “ин витрото”

Кратка история на „ин витро” оплождането

Благодарение на най-известния метод в асистираната репродуктивна медицина, в света се родиха милиони деца

Учените и лекарите се опитват да се справят с репродуктивните проблеми от векове. Но развитието на науката и технологиите през ХХ век умножава познанието многократно. До успеха с „ин витро” оплождането се стига след десетилетия на изследвания.

„Ин витро” е вид асистирана репродуктивна технология, при която оплождането на яйцеклетката се извършва извън тялото на жената. След това полученият от оплождането ембрион се връща в тялото, за да продължи развитието си там. Самият термин „ин витро” в превод означава „в стъкло” или „в епруветка”. „Ин витро” се прилага, когато останалите методи на асистираната репродукция не могат да дадат резултат. Например при непроходимост на фалопиевите (маточните) тръби или при безплодие, причинено от т.нар. „мъжки фактор” (намален брой или недостатъчна подвижност на сперматозоидите).

Пионерите

Първите опити за оплождане по биохимичен път са докладвани още през 1953 г. от изследователи от института „Фокстън” в Австралия. Важен е и приносът на американския гинеколог Джон Рок. Една от големите крачки за достигането на „ин витро” фертилизацията е направена през 1959 г., когато биологът Мин Чанг от фондация „Уорчестър” в Масачузетс успява да оплоди по изкуствен път яйцеклетка на заек. Това дава огромен тласък и вяра, че скоро методът може да бъде прилаган и върху хора.

През 1968 г. екип от Университета Монаш от Департамент в Медицинския център „Кралица Виктория” в Мелбърн (Австралия) опитва да замени повредена фалопиева тръба с изкуствена. Тъй като това се оказва неуспешно, насоката на изследванията се насочва към оплождане на изолирана яйцеклетка със сперматозоид в лабораторни условия. Няколко години по-късно, през 1973-та, професорите Карл Ууд и Джон Лийтън от същия австралийски институт в крайна сметка успяват да постигнат изкуствено оплождане на човешка яйцеклетка, но ембрионът успява да се задържи едва няколко дни.

Междувременно опитите и научните експерименти се провеждат активно. Но се оказва, че за да бъде постигнат първият реален резултат, светът трябва да изчака още няколко години.

Първото бебе

Добрата новина идва от болницата в английския град Олдъм. Гинекологът д-р Патрик Стептоу и ембриологът Робърт Едуардс успяват да извършат оплождане на човешка яйцеклетка. Плодът се развива успешно и на 25 юли 1978 г. се ражда Луиз Браун – първото в света бебе, заченато чрез метода „ин витро”. Трябва да се отбележи, че това не е просто новина, която засяга единствено научната общност. Раждането на Луиз се превръща в истинска сензация не само в Англия, но и по целия свят. Двамата специалисти стават знаменитости, а Луиз е определяна от тогавашните медии като „детето на века”. За този успех проф. Робърт Едуардс през 2010 г. е удостоен с Нобелова награда за медицина и физиология. Д-р Стептоу си отива от този свят през 1988 г.

Английските специалисти Стептоу и Едуардс не достигат до този успех случайно. Те са едни от пионерите в репродуктивната медицина още от 50-те години на миналия век. През 1965 г. в болницата „Джонс Хопкинс” в САЩ Робърт Едуардс, заедно с учените Джорджана и Хауърд Джоунс, опитват да осъществят изкуствено оплождане.

Развитието

Работата на Стептоу и Едуардс се основава върху естествения овулационен цикъл на жената. Но скоро след големия успех, през 1980 г., се достига до ново откритие. Научни авторитети, като проф. Карл Ууд, проф. Джон Лийтън, д-р Алън Троунсън, д-р Алекс Лопата и Ян Джонстън, достигат до извода, че методът може да бъде значително по-успешен с използването на хормоналната стимулация на овулационния цикъл на жената. Целта е да се развият по-голямо количество фоликули в яйчниците.

Междувременно методът „ин витро” става все по-популярен и две години след първото успешно раждане, вече се повява четвъртото бебе, заченато по този начин.

Трябва да се отбележи, че през десетилетията, в които методът се прилага успешно, използването му е съпътствано с ожесточени етични спорове. Против „ин витро” се обявяват и различни религиозни общности, особено когато методът се прилага с използването на донорски материал. За да има максимално придържане към етичните норми и уважението към живота, се приемат различни правила и стандарти за прилагането на асистирани репродуктивни технологии.

Така или иначе, независимо от нестихващите дебати, досега в света чрез „ин витро” са родени милиони бебета.

Още от рубриката

Виж всички →
Вдъхновяващо и полезно6 март 2025

Ванеса Филипова: За силата на доброволчеството, каузите и вярата в доброто

Казвам се Ванеса Филипова и съм студент по право в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Въпреки че съм едва на 21 години, вече съм посветена на няколко важни сфери. Имам над десет години опит в актьорското майсторство, което ми е помогнало да развия страст към изкуството и самоизразяването на сцената. През последните години се занимавам активно с младежки…

Блог3 юли 2022

Вдъхновяващо: Женската глутница

Преди много, много години имало едно вълче, което като поотраснало било оставено от майка си. То наблюдавало всички останали животни, по-конкретно – майките. Наблюдавало майките сърни, майките зайци, майките таралежи. Нескопосано и смешно им подражавало, взимайки част от движенията им и имитирайки поведението им. Вълчето се казвало Луна. Тя имало светло сиви оттенъци в козината си и обожавала луната. Но…

Вдъхновяващо и полезно13 февруари 2022

Вдъхновяващо: Мелодията на живота

Мелодията на живота от Александра Велева Сигурна съм, че сте чували за африканското племе, в което се смята, че денят на раждане не е рождената дата на човек, а моментът, в който майката е пожелала да има дете. Традицията повелява жената да се усамоти под някое дърво и да се заслуша, докато не чуе мелодия. Тази мелодия се превръща в…

КоординаторДари