Какво трябва да знаем за издръжката?
Издръжката е част от задължението на родителя да се грижи за детето си. Тя е законово негово задължение да му предоставя средства за задоволяване на потребностите му за физическото и за духовното му развитие.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от Семейния кодекс (СК), всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Всеки от родителите (осиновителите) дължи издръжка, съобразно с това какви са възможностите му да я плаща. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Безусловно
Родителите дължат издръжка и когато детето е настанено извън семейството. Родителят дължи издръжка и при ограничаване или лишаване от родителски права. Бракът между родителите е без значение. Брачни и извънбрачни, рождени и осиновени деца имат еднакво право на издръжка – до навършване на пълнолетие.
Задължението за изплащане на издръжка е безусловно (абсолютно и задължително) – независимо от това дали децата са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението е и на двамата родители.
Как се определя издръжката в зависимост от начина на прекратяване на брака?
При развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, съдът е длъжен да се произнесе за издръжката. Тук съдът служебно определя издръжката в решението, с което постановява развода. Размерът на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които то е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжка родител. Докато трае бракоразводният процес, съдът може да определи временна издръжка. При развод по взаимно съгласие съпрузите сключват споразумение, в което задължително се включват въпросите, свързани с децата, включително издръжката, а съдът само одобрява това споразумение, ако не противоречи на интересите на децата.
Какъв е минималният размер на издръжката ?
Конкретният размер издръжка на едно ненавършило пълнолетие дете се определя с оглед потребностите на самото дете и възможностите на неговите родители (чл. 142, ал. 1 от СК), но този размер не може да бъде по-малък от минимума, предвиден в нормата на чл. 142, ал. 2 от СК – минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.
С Постановление № 350 от 19 декември 2019 г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната (обн. ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 г.) се определя от 1 януари 2020 г. размер на минималната месечна работна заплата за страната 610 лв., т.е. минималният размер на издръжката от 01.01.2020 г. е 152,50 лв. Издръжката не може да бъде определяна или намалявана под този минимален размер нито по споразумение между родителите, нито от съда.
Какви са правата ми, ако размерът на договорената по споразумение издръжка или определена от съда е под този размер?
Имате право да предявите иск за увеличение на издръжката дори само поради това обстоятелство. Наред с това може да има и други обстоятелства, които да обуславят по-висок размер на издръжката от минимално установения.
Какъв максимален размер на издръжката може да бъде присъден от съда?
Законодателят е регламентирал само минимума. Нормативно не е определен максимален размер на издръжката.
Как се определя всъщност размерът на издръжката?
Точен отговор какъв размер на издръжката би присъдил съдът не може да бъде даден, защото при определяне на размера на издръжката се отчитат в съвкупност възрастта на детето, неговите нужди и възможностите на родителите. Погрешна е представата, че се изследват само възможностите на единия родител. За да определи размера на издръжката, дължима от родителя, който не упражнява родителските права, съдът определя общата текуща месечна издръжка, която двамата родители са длъжни и могат да осигуряват на детето си, за да бъдат посрещнати не само базовите му нужди от облекло, храна, отопление, медицински грижи, занимателни и учебни пособия, но отчита и нуждите на детето за задоволяване на естествените потребности от социален живот и развлечения. Тоест съдът взема предвид наложителните разходи с траен характер, които занапред биха могли единствено да нарастват, но не и да намалеят. Така определеният общ размер на текущата парична месечна издръжка съдът разпределя между двамата родители, като грижите и усилията, полагани от родителя, който непосредствено отглежда и възпитава детето, се вземат предвид при определяне размера на издръжката, дължима от отглеждащия родител. Съответно на него ще възложи по-малък дял от паричната издръжка, а на другия родител ще възложи по-големия дял от паричната издръжка.
Как се заплаща дължимата издръжка на дете?
Родителят, който е осъден да изплаща издръжка, я дължи ежемесечно, като при забава дължи законна лихва. Издръжката се плаща чрез родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права.
Възможно ли е с другия родител да сключим споразумение, че се отказва да плащам издръжка на детето/децата?
Не. Подобна договорка, под каквато и форма да е сключена – споразумение, декларация или др., не поражда действие. Отказът от издръжка за бъдещо време е нищожен.
Другият родител не дава издръжка. Какво да направя?
Всеки родител като законен представител на своето дете може да го представлява пред съда. Право на детето е да получава месечно издръжка в определен размер съобразно нуждите, които има. Когато другият родител не дава издръжка, или дава такава, но в нисък размер, то може да се заведе дело за издръжка.
Така по отношение на издръжката могат да се водят три иска. Първият е иск за присъждане на издръжка на дете. Той се завежда, когато няма съдебно решение или утвърдено споразумение между родителите, с които да е определена тя. Вторият иск е за осъждане на родителя да заплати издръжка за минал период. Този период е максимум за 1 година. Искът за издръжка за минал период обикновено се съединява с иска за присъждане на издръжка на дете.
При вече присъдена издръжка и при изменение на обстоятелствата, при които същата е била определена, може да се заведе дело за увеличаване или намаляване размера на издръжката. Така например, ако нуждите на детето и разходите за неговото отглеждане са се увеличили, след като се докаже основанието за изменението й, съдът може да увеличи нейния размер.
За какъв период назад може да се претендира издръжка?
Никак не са редки случаите, в които издръжка не е плащана с години и родителят, който отглежда детето, счита, че съдът ще осъди другия родител да я заплати. За съжаление в тези случаи се налага да се цитира разпоредбата на чл. 149 от СК: „Издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска“.
Има ли регламентирана в закона възможност размерът на издръжката да бъде договорена извънсъдебно?
Разбира се, но моят съвет е това да се осъществи със съдействието на адвокат и постигнатото съгласие да закрепите в писмено споразумение. Разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от СК дава възможност на родителите, когато не живеят заедно, да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди постигнатото от тях споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Съдът ще провери само дали са защитени правата на детето и дали споразумението не противоречи на закона, след което ще утвърди постигнатото съгласие в съдебно решение, което е задължително за страните.
В кои случаи дължащият издръжка на детето родител има правото да спре да я плаща?
Случаите са следните:
– навършване на пълнолетие (освен ако не е учащ);
– сключване на брак след 16 г
– осиновяване – при пълно осиновяване правото на родителя за издръжка отпада напълно, а при непълно осиновяване родителят дължи издръжка, само ако осиновителят няма възможност да я дава.
Издръжка на непълнолетни учащи се лица
За да се дължи тази издръжка, трябва едновременно да са налице следните предпоставки:
детето да учи – редовно обучение (в средно или висше учебно заведение, или колеж);
да не може да се издържа от доходите си или от използването на имуществото си;
издръжката не трябва да създава особено затруднение на родителите.
В случай обаче на изтичане на предвидения срок на обучение или при преминаване от редовна в задочна форма на обучение, задължението на родителите да издържат учащия отпада. Задължението за издръжка отпада и при навършване на пределна възраст на детето – 20 г., в средно образователно учебно заведение и 25 г. във ВУЗ и колеж, ако то още не е завършило, тоест няма диплома за завършено средно или висше образование.
Снимка: <a href=’https://www.freepik.com/photos/background’>Background photo created by freepic.diller – www.freepik.com</a>