На 21 ноември 2024 г. в Аула „Проф. д-р Александър Чирков“ – УМБАЛ „Света Екатерина“, се проведе Първата национална конференция за донорството на генетичен материал. Събитието събра над 200 участници – представители на държавните институции, лекари, пациенти и експерти, обединени от каузата за подобряване на системата за асистирана репродукция в България.
Организатори на конференцията бяха Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ и Фондация „Искам бебе“, под патронажа на проф. Цекомир Воденичаров и Факултета по обществено здраве, Медицински университет – София.
В конференцията участваха някои от най-авторитетните специалисти в областта на репродуктивното здраве, етиката и медицината:
- Проф. Александрина Воденичарова, дм – Декан на Факултета по обществено здраве на МУ–София
- Проф. Цекомир Воденичаров, д.м.н. – Основател и първи декан на Факултета по обществено здраве на МУ–София
- Проф. д-р Бойчо Ланджов – Ректор на Медицински университет – София
- Иванка Динева – Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“
- Доц. д-р Мария Юнакова, дм – Председател на БАСРЗ и специалист по асистирана репродукция
- Проф. д.н. Стоян Ставру – Юрист и философ, доктор по гражданско и семейно право
- Доц. д-р Маргарита Станкова – Психиатър и създател на Националната програма за психо-емоционална подкрепа към Фондация „Искам бебе“
- Адв. Мария Янева – Председател на Фондация „Искам бебе“
- Ангел Стойков – Председател на Националното представителство на студентските съвети
- Радина Велчева – Основател на Фондация „Искам бебе“
Конференцията разгледа три основни направления, които бяха център на дискусиите:
Анализ на текущата ситуация
Участниците изследваха причините за намаляването на местните донори и нарастващата зависимост от чуждестранни тъканни банки. Бяха разгледани предизвикателствата, които това поставя пред устойчивостта и ефективността на системата за асистирана репродукция в България.
Насърчаване на местното донорство
Експерти предложиха решения за стимулиране на местните донори чрез информационни кампании, социална подкрепа и финансови стимули. Основната цел беше да се създаде среда, която да насърчи даряването на яйцеклетки и сперматозоиди на национално ниво.
Повишаване на успеха на процедурите
Специалистите обсъдиха конкретни мерки за подобряване на ефективността на процедурите с донорски генетичен материал, както и стратегии за намаляване на зависимостта от вносен генетичен материал.
Статистиката: Повече процедури, по-малко местни донори
На конференцията бяха представени данни, които подчертаха значимостта на темата. През последните четири години броят на процедурите с донорски генетичен материал беше нараснал значително – от 1255 процедури през 2020 г. до 1787 през 2023 г. Делът на тези процедури спрямо общия брой асистирани репродуктивни процедури също беше нараснал – от 9.7% през 2020 г. до 12.3% през 2023 г.
Въпреки този ръст, броят на местните донори на яйцеклетки беше спаднал наполовина. През 2021 г. 317 жени бяха дарили яйцеклетки в България, но през 2023 г. този брой беше намалял на 252 жени. В същото време броят на донорките от чуждестранни тъканни банки беше нараснал повече от два пъти – от 193 през 2021 г. до 482 през 2023 г.
Още по-притеснителна беше статистиката при донорите на сперматозоиди. През 2023 г. само 76 български мъже бяха дарили сперматозоиди, докато внесените проби от чуждестранни банки достигаха 246 – повече от три пъти повече.
Анализ на тенденциите в процедурите по асистирана репродукция
През последните четири години се наблюдава траен ръст в броя на процедурите с донорски генетичен материал. През 2020 г. тези процедури са били 1255, докато през 2023 г. са достигнали 1787, което представлява увеличение с 42% за четиригодишния период. Този ръст показва, че все повече семейства се обръщат към асистираната репродукция и разчитат на донорски генетичен материал като средство за сбъдване на мечтата за дете.
Делът на процедурите с донорски материал спрямо общия брой процедури също нараства. През 2020 г. тези процедури представляват 9.7% от всички процедури по асистирана репродукция, докато през 2023 г. делът им се увеличава до 12.3%. Този показател подчертава нарастващото значение на донорството за репродуктивната медицина в страната.
Същевременно общият брой процедури по асистирана репродукция показва стабилен интерес и лек ръст. През 2020 г. са проведени 12995 процедури, а през 2023 г. броят им достига 14566. Това е доказателство за постоянната и нарастваща нужда от репродуктивни технологии в България, които играят ключова роля за подпомагане на семейства с репродуктивни затруднения.
Тези данни ясно демонстрират значението на процедурите с донорски генетичен материал за увеличаване на шансовете за успешно зачеване и същевременно подчертават необходимостта от стабилна и устойчива система за насърчаване на местното донорство.
Важни изводи и бъдещи стъпки
Конференцията постави основата за важен диалог между държавата, лекарите и пациентите. Участниците бяха единодушни, че са необходими координирани усилия за:
- Насърчаване на местното донорство чрез кампании и стимули.
- Намаляване на зависимостта от чуждестранни донорски банки чрез развитие на национална система за донорство.
- Подобряване на ефективността и достъпността на процедурите по асистирана репродукция.
Заедно в името на новия живот!
Конференцията “Квадратът на живота” обедини над 200 участници в обща кауза – да се намерят решения за подобряване на донорството на генетичен материал в България. Събитието подчерта значението на обединените усилия на държавата, медицинските специалисти и обществото за осигуряване на по-добро бъдеще за семействата, които мечтаят за дете.
“Заедно можем да осигурим нов живот и да създадем устойчива система за асистирана репродукция в България.”