Мергюл Ферадова е един от най-младите специалисти – биолози в клиника “Малинов”. Само на 25 години и родом от Севлиево, тя се е посветила на ин витро процедурите и носи щастие на хората и нов живот. Тя завършва средното си образование в СОУ „Васил Левски“ с природоматематически профил. Учи висше в Софийския университет,специалност биология. После следва обща и приложна биология в НБУ, а след това записва специалността „Репродуктивна биология“ в Пловдивския университет. В момента има професионална квалификация „Здравен мениджмънт“ и работи в клиника “Малинов”.
Как отговаряше като малка на въпроса: “Каква искаш да станеш, като пораснеш голяма”?
Бях малко раздвоена. Едното ми желание беше да стана лекар, а другото – да бъда актриса.
Защо избра биологията за твоя професия?
Винаги съм искала да се занимавам с ин витро. Кандидатствах медицина, но не бях приета на първо класиране, затова се насочих към биологията. През първата година на обучението любимите ми предмети бяха ембриология и хистология. Това ме накара всъщност да се замисля за ин витро.
Какво знаеше за диагнозата „безплодие“, преди да започнеш да се занимаваш с ин витро оплождане? Толкова си млада, а ежедневно преживяваш мъката на много хора… Как се справяш с това? Имаш ли си свой начин да съхраниш позитивизма и вярата в успеха?
Преди да започна да се занимавам с ин витро, знаех почти всичко за безплодието, но като че ли все още не се бях насочила изцяло към репродуктивната медицина. Обаче не спирах да се интересувам от ин витро процедури и непрекъснато ходех на допълнителни практики в БАН, свързани с ин витро. Те още повече ме запалиха. Лично аз смятам, че когато двойките с репродуктивни проблеми се обръщат към специалист в ин витро център, той трябва да бъде подготвен да окаже не само професионална помощ на пациента, но и психологическа. Аз съм наясно с факта, че хората, които идват при нас, са с много тежка история и задължително се нуждаят от психологическа подкрепа. Всеки един пациент знае, че винаги може да разчита на помощ и съдействие от моя страна. След негативно ЧХГ (тест за бременност), аз знам, че винаги има път към успеха, независимо дали той ще се случи от първия, втория или пък третия път. Затова приветствам всички пациенти да не се отказват и да вярват в избора си на лекар.
Разкажи ни какво точно се случва в „лабораторията на живота“. Как се чувстваш, когато знаеш, че съдбата на едно семейство, мечтаещо за свое дете, зависи именно от теб?
Ин витро процедурата е дълга и сложна. Прави се пункция и се взимат яйцеклетки от жената и сперматозоиди от мъжа, в зависимост от метода на оплождане. Когато се прави ИКСИ интрацитоплазмена инжекция или ИМСИ интрацитоплазмена морфологично селектирана инжекция, трябва да се денудира яйцеклетката и да се види как изглежда морфологично тя. Важно е да се провери дали тя е зряла за оплождане или в случая e за интрацитоплазмена инжекция. Ние я оглеждаме и даваме оценка дали е зряла или не, както и дали има по нея фрагменти, клъстери и други забележки по преценка на ембриолога.То представлява вкарване на единичен сперматозоид в яйцеклетката, която след това се поставя в специална среда, в която да се развие и да стане ембрион. Всеки ден ембрионите се вадят и се наблюдава доколко са се развили, дали има достатъчно бластомери. Грижим се за тях все едно са нашите деца. Когато морфологично те изглеждат добре, ние много се радваме, защото шансът за имплантация тогава е по-голям. Целта ни е достигнем до положително ЧХГ и жената да бъде много щастлива, че е бременна. По принцип в клиника „Малинов“ изполваме протоколи на „ESHRE 2019“ (Европейско общество по репродуктивна медицина и ембриология) и поради тази причина гледаме да връщаме ембрионите на петия ден, защото тогава има по-голям шанс за имплантация.
Каква според теб е тайната на живота?
Тайната на живота според мен е следната: независимо какво ти се случва, каква професия упражняваш, каква битка в момента водиш с живота и с хората около себе си, да успееш да се самосъхраниш. Да запазиш любовта, да бъдеш човек за пример, да правиш добро и да помагаш на хората. Именно поради тази причина обичам работата си, защото съм в помощ на хората.
Какво се промени в живота ти, когато стана майка?
Смятам, че това е най-хубавото призвание в живота. Определено когато една жена стане майка, отговорността нараства, защото освен за себе си, носи отговорност и за още едно човешко създание, което е много малко и безпомощно, но някой ден ще стане голям човек със своя характер и особености. Фактът, че станах майка, ме накара да порасна много бързо. Естествено, успях да запазя детското в себе си, но някак си раждането ме направи по-отговорна, по-смирена, и по-добра.
Как съчетаваш майчинството с професионалните си ангажименти?
Изключително трудно е, тъй като когато имаме инвитро процедура, за нас няма значение кой ден от седмицата или какъв час е. През почивните дни ние също сме в клиниката, а детето ни е само на 11 месеца и има нужда от майка си и баща си. Ние обаче сме много заети да работим и съответно да даряваме хората с деца. Познавам щастието да станеш родител и съм длъжна да се опитам да дам на повече хора шанса да изпитат това чувство. Вечер се прибирам и се опитвам да дам максимума от себе си като внимание за малкото човече. С баща му полагаме всякакви усилия то да се чувства щастливо в нашата компания, независимо че ние сме имали дълъг работен ден.
Как според теб се е променило ин витро оплождането от времето на първото ин витро заченато бебе Луиз Браун до ден днешен? Ти самата като професионалист как виждаш бъдещето на професията си? Какво трябва да се направи, за да бъде още по-успешна ин витро процедурата?
Определено технологиите са различни. Начините на оплождане също са се променили към по-добро. Тогава мисля, че е имало само класическо ин витро, докато днес има и нови методи: интрацитоплазмена инжекция ИКСИ и интрацитоплазмена (морфологично селектиране) инжекция ИМСИ, които сами по себе си подобряват много мъжкия фактор. Т.е. когато имаме пациент с астенозооспермия, тогава ние страшно много помагаме чрез тези методи. В миналото обаче не е могло да се помогне при такава диагноза, защото са липсвали такива методи. Клиника “Малинов” предоставя на своите ембриолози и лекари много обучения и възможности за по-висока квалификация. Всяка година посещаваме семинарите, предназначени за ембриолози, и по този начин повишаваме квалификацията си. Аз лично смятам, че това е абсолютно задължително, за да имаме по-висока успеваемост.
Имаш ли любими книги и кои са те?
Любимата ми книга е ,,Как да печелим приятели и да влияем на другите” на писателя Дейл Карнеги. Интересувам се също така и от психология.
Какво е семейството за теб?
Семейството за мен е нещо велико. Смятам, че е много важно за един човек да се чувства добре, а за да стане това, той трябва да има здраво семейство. След дълъг работен ден най-хубавото нещо за мен е да се прибера при детето и мъжа си. Когато знам, че те са добре, аз изключително много се радвам. Няма по-голямо щастие за мен от това. Затова смятам, че всеки има правото да притежава семейство и съответно дете.
Коя е твоята най-голяма награда?
В личен план моята най-голяма награда е детето ми, а в професионално отношение е положителният тест за бременност. Прегръщала съм абсолютно всеки един пациент, който е забременял, и съм се разплаквала с него, защото ние заедно минаваме един дълъг път през стимулация, пункция и евентуално ембриотрансфер. Този път е много труден както за пациентите, така и за персонала, който се занимава с тази дейност, и съответно когато стане бебето – това е най-щастливият момент.
Какво е твоето послание към младите хора, които тепърва тръгват по пътя към детето?
Да се заредят с търпение и сила. Те трябва да знаят, че дори и да не стане от първия път, това не е краят. Неуспехът не трябва да ги отказва, а напротив – да ги мотивира за повече борба и повече работа. В никакъв случай младите хора не трябва да губят надежда, защото стават чудеса и се раждат бебета.
Какво ти предстои през 2020 година?
Предстоят ми няколко конгреса, както и докторантура на тема „Бластоцентеза“.