Д-р Виолета Рилчева, дм е завършила медицина през 1998 г. в Плевен. Има признати специалности по вътрешни болести и ендокринология и болести на обмяната. Работи в областта на репродуктивната медицина и стерилитета при мъжете от 15 години. През 2015 г. защитава дисертационен труд за връзката между ДНК – фрагментационния индекс на сперматозоидите и успеха на процедурите по асистирана репродукция.
Има множество курсове и обучения: „Определяне морфологията на сперматозоидите по стриктните критерии на Кruger Tygerberg,s“ – Каролинска университетска болница, Стокхолм. „Основи на семенния анализ” – Бирмингамски университет. „Ехографско изследване на мъжка генитална система – Италия. „Основи на андрологията” – Белгия. „Терапия с андрогени при мъжете” – Будапеща. „Сексуална дисфункция при мъжете“ – Льовен, Белгия.
Автор на научни публикации в областта на репродуктивната ендокринология в наши и чужди издания. Хоноруван преподавател по ендокринология в МУ – Плевен. Член на Европейската академия по Андрология
Д-р Рилчева, как се диагностицира инфертилитет при мъжете?
Стерилитетът е липса на бременност при непротектирани полови контакти за период от 1 година при жени до 35 години или 6 месеца при жени над 35 г. Честотата е 15% от двойките в репродуктивна възраст, като в 50% има нарушения в спермалните параметри, със или без установен проблем при партньорката. Диагнозата „стерилитет“ при мъжа може да бъде поставена само след извършването на семенен анализ на еякулата, като трябва да бъдат анализирани поне две проби за всеки пациент.
Какво е клиничното значение на спермалните показатели?
Клиничното значение на изследваните спермални параметри ни дава три насоки: информативна стойност по отношение на резултата (нормални/абнормални параметри/азооспермия); насочва към диагнозата (олигозооспермия и/или астенозооспермия и/или тератозооспермия) и определя водещата абнормалност; дава възможност за прогноза – естествена бременност, интраутеринна инсеминация, ин витро процедура, процедура с донорски гамети или осиновяване.
Използването на референтни граници на спермалните параметри има и своите недостатъци. Например не отразява вариациите в спермалните параметри при отделните мъже или отделните проби на един мъж. Продължителността и качеството на сексуалната стимулация преди отдаване на пробата също се отразява на спермалните параметри, както и различията в методите на изследване в отделните лаборатории.
Какви са стъпките при извършване на изследване на стерилитет при мъжа?
При изследването на фертилния потенциал на мъжа първата стъпка е снемането на подробна анамнеза и физикално изследване от лекар-андролог. Лабораторните данни следва да допълнят информацията, снета от лекаря при прегледа, и да уточнят прогнозата, а не да го изненадат. Комбинацията от трите спермални показателя (брой, подвижност и морфология на сперматозоидите) има най-голяма предсказваща стойност.
В последните години се наложи становището, че спермалните параметри са универсален биомаркер за здравето на мъжа. Влошените спермални показатели се асоциират с повишена заболеваемост от захарен диабет или метаболитен синдром, сърдечно-съдови и някои онкологични заболявания, както и повишена смъртност.
Има ли различни типове увреди на сперматогенезата?
Увредите на сперматогенезата се разделят условно на три нива, съобразно произхода и времето, в което са настъпили. Различават се претестикуларни /хормонални нарушения, предимно на хипоталамо-хипофизарната ос/, тестикуларни / количествени нарушения на сперматогенезата – олого-, астенозооспермия/ и пост – тестикуларни нарушения /обструкции или запушвания на отводящите каналчета/. Във времето нарушенията могат да започнат още през феталния период, през пубертета или след него. През феталния период се включват сложни молекулярни и генетични механизми за диференциация на пола и гонадите и миграция на първичните полови клетки, като нарушенията водят до т.нар „Синдром на тестикуларна дисгенезия” /TDS/. Синдромът включва наличието на симптоми и разстройства, като хипоспадия, крипторхизъм, лошо качество на спермата и повишен риск за рак на тестисите. Предполага се, че произходът и основната причина за TDS могат да бъдат открити още през бременността на майката, когато факторите на околната среда и генома могат да повлияят на развитието на мъжката репродуктивна система
Кои симптоми на ендокринно заболяване насочват мъжа да си направи спермограма?
На първо място затлъстяването и метаболитният синдром. Напълняването може да се дължи и на високо ниво на пролактин, като тогава е свързано и е нарушения в еректилната функция, на намалени нива на хормоните на щитовидната жлеза, на високи нива на кортизола и други.
Метаболитният синдром ли е най-честота ендокринно заболяване при мъже с инфертилитет?
Метаболитният синдром е група от рискови фактори, включващ затлъстяване, най-често в областта на корема, нарушен глюкозен толеранс (повишена кръвна захар и / или инсулинова резистентност), дислипидемия и хипертония и се свързва с хипогонадизъм при мъжа и двойно по-висок риск за развитие на сърдечно-съдови заболявания.
Много доказателства са публикувани също и за връзката между еректилната дисфункция, хипогонадизма при мъжете и метаболитния синдром. Честотата на еректилна дисфункция при мъже с метаболитен синдром варира от 27 до 80% по различни данни. Важно е да се знае, че много често появата на еректилна дисфункция е предвестник на исхемично увреждане на сърдечния миокард и трябва да насочи пациента и към кардиолог.
Кои фактори имат значение за правилното лечение?
Провеждането на правилно лечение на мъжкия стерилитет е изключителна отговорност. Начинът на живот, двигателната активност и приемът на определени микроелементи и нутриенти също имат значение за подобряване количеството, подвижността и структурата (морфологията) на сперматозоидите.
Има лекарствени продукти, които са храна за медицински цели, предназначена за мъже с нарушена оплодителна способност.
Специфичният състав е предназначен да подобрява един или повече спермални параметри, вкл. и ДНК- фрагментационен индекс на сперматозоидите, което е доказано в множество проучвания.
Цинкът и селенът притежават антиоксидантна активност, като цинкът влиза в структурата на ензим, който предпазва клетките от увреждане, причинено от свободните радикали. По същия начин селенът служи в група от антиоксидантни съединения, наречени селенопротеини, много от които предотвратяват окислителното разграждане на мембраните на сперматозоидите.
Установено е, че ниските нива на фолат са свързани с намаляване броя на сперматозоидите и влошаване на ДНК-фрагментацията. Той е основен нутриент по време на клетъчното делене и ДНК-синтеза.
Витамин Е е част от семейство от осем антиоксиданти, известни като токофероли. Те предпазват организма от свободни радикали, които могат да повлияят качеството на сперматозоидите. Антиоксидантите и витамин Е са от съществено значение за оплодителната способост и няколко клинични проучвания показват, че мъжете, които приемат тези микроелементи, имат подобрен брой и подвижност на сперматозоидите.