Рубрика: Обичаните личности на България за „Искам бебе“
Заместник-министърът на труда и социалната политика Надя Клисурска:
Мирела Костадинова е родена на 21 май 1976 г. в Габрово. Завършва философия във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, а през 2006 г. защититава докторат по теория на познанието. Работила е за различни издания. Първата й книга е в областта на философията и документалистиката. През 2010 г. излиза от печат “Спомен за камбани”, с която печели Априловска награда за литература. Следват и други “Справедливостта на невестулката”, детската книга с приказки „Червените мишки“.
Заедно с литературния историк Румяна Пенчева са съставители на книгите “Гозбите на старите българи”(2016) и “Приказник” (2017). Интересите ѝ са областта на документалистиката, публицистиката и есеистиката.
В нашето списание тя ще води новата рубрика ОБИЧАНИТЕ ЛИЧНОСТИ НА БЪЛГАРИЯ ЗА КАУЗАТА ИСКАМ БЕБЕ, която ще ни разказва за вижданията на известни творци по въпросите на репродуктивното здраве и създаването на човешки живот. В този брой ви срещаме с Гергана Симеонова.
Надя Клисурска-Жекова е родена в Пазарджик. Става магистър по „Български език и история“ в Пловдивския университет „П. Хилендарски“ , а по-късно – по „Право“ във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Има допълнителни квалификации от Европейския институт по публична администрация – Маастрихт, Институт по публична администрация.
Работила е в общинските администрации на Стрелча и Пазарджик. Два последователни мандата е била общински съветник в Пазарджик. От 2015 до април 2021 г. е част от адвокатската колегия в града. В периода 2017 г.-2021 г. е народен представител от ПГ „БСП за България“ в 44-то Народно събрание. Член е на парламентарните комисии „Правна“, „Труд, социална и демографска политика“ и „Жалби на гражданите и връзки в неправителствените организации“.
В момента е заместник-министър в Министерството на труда и социалната политика. В ресора й влизат политиките в областта на социалното включване, демографията и жизненото равнище и хората с увреждания. Координира дейността на Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания, Агенцията за качество на социалните услуги и Държавната агенция за закрила на детето.
За проблемите на българските деца разговаряме в един слънчев ден на роботното й място.
Г-жо Клисурска, наричаха Ви „социалното острие в 44-то НС“. Какво провокира у Вас тази социална чувствителност?
България е на опашката по доходи и на първо място по неравенства в Европейския съюз, въпреки че сме част от общността повече от 14 години. Всяко четвърто дете в България може да наследи бедността от своите родители, над 1 600 000 българи живеят под прага на бедността. Как да останеш безразличен към съдбите на хората, които живеят в лишения?! Като народен представител посочвах проблемите, като заместник-министър на труда и социалната политика търся решения.
Когато прекрачихте прага на министерството и се запознахте с проблемите му, какво Ви направи най-силно впечатление?
Хората в Министерството на труда и социалната политика, които работят за хората. Професионализмът им впечатлява и задължава.
Върху какво си обещахте да работите с най-пълна сила?
За мен е важна всяка житейска ситуация, която те прави социално уязвим. Ресорът ми като заместник-министър включва политиките за децата, за хората с увреждания, социалното включване на уязвимите групи в обществото, социалното подпомагане, демографските проблеми, доходите и жизненото развитие. Няма тема, която да е с по-голям приоритет. Става дума за хора, които имат нужда от подкрепа сега.
През 2018 г. по повод 1 юни в декларация от трибуната на НС обрисувахте сложната картина в политиките за децата в България. А на финала на 44-то НС описахте и нерешените с години проблеми в цялата социална сфера. Какво направихте в тази посока сега?
Помислихме за хората в най-тежка ситуация и най-ниски доходи и чрез промяна в Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане осигурихме възможност повече нуждаещи се да получават социални помощи в по-голям размер. Тяхната стойност вече е обвързана с линията на бедност и не може да бъде под 30% от нея. По предложение на Министерството на труда и социалната политика служебното правителство увеличи линията на бедност за 2022 г. – тя става 413 лв. Това ще доведе до увеличение на финансовата подкрепа, на която всеки месец разчитат близо 670 000 хора с увреждания. Линията на бедност се повишава с 44 лв., за разлика от 2021 г., когато беше повишена едва с 6 лв. Това е най-големият ръст за последните 10 години. Предприехме и мерки за трайно увеличение на доходите на сегашните и бъдещите пенсионери. От 25 декември минималната пенсия става 370 лв., а максималната – 1500 лв. Освен това, ще се увеличи тежестта на една година осигурителен стаж във формулата за определяне размера на пенсиите от 1,2 на 1,35 на сто за всяка година осигурителен стаж без превръщане. Преизчисление на пенсиите не е правено от далечната 2008 г.
Средства
Бяха осигурени средства за увеличаване на размерите на пенсиите, несвързани с трудова дейност. По този начин гарантирахме, че всички над 2 млн. пенсионери ще получат увеличение на дохода си от държавното обществено осигуряване. Средствата за тези допълнителни разходи бяха осигурени чрез предложената актуализация на държавния бюджет от служебния кабинет. Увеличихме и целевата помощ за отопление, като съобразихме размера й с поскъпването на тока и паралелно с това осигурихме възможност тя да стигне до повече хора в нужда. В момента изработваме изцяло нови стандарти за качество на социалните услуги, чрез които ще осигурим по-добра грижа и подкрепа за хиляди деца и възрастни.
Кои проблеми, свързани с децата, са на фокус в Министерството на труда и социалната политика?
Проблемите на децата са проблем на цялото ни общество. В тази връзка повишаването на детското благосъстояние е ключов приоритет. За реализацията му са необходими всеобхватни политики и мерки, насочени към комплексни грижи и закрила за децата, подкрепа на семействата, качествени и достъпни образование и здравеопазване, облекчен достъп до услуги, както и подходящи жилищни условия. Тези направления са в основата на препоръката за въвеждане на Европейската гаранция за детето. Като национален координатор по прилагането й следя процеса по изготвянето на Националния план за действие до 2030 г. България е сред седемте избрани държави, в които се изпълнява пилотен проект за реализиране на целите, определени с Гаранцията за детето. Той се реализира в партньорство с УНИЦЕФ и вече се наблюдават първите положителни резултати. Важен компонент в този проект е изготвянето на всеобхватен анализ на причините и факторите, водещи до детска бедност. Изводите ще се ползват като ориентир при изготвянето на националния план и прецизирането на мерките и дейностите за изкореняване на бедността при децата. Важен акцент в проекта е и насърчаването на детското участие, за да може децата да имат думата при разработването на политиките за тях.
Много български семейства са от т. нар. „работещи бедни“ и не могат да си позволят повече от едно дете. Как ще коментирате това?
Темата за необходимите политики в подкрепа на семейството е ключова. Ниските доходи и икономическата несигурност са сред причините за ниската раждаемост в България. Необходим е цялостен комплекс от мерки, с които да се гарантира подкрепата на държавата за младите семейства с деца. Дължим го на бъдещето!
Знаете, че нашето списание е за семейства с репродуктивни проблеми. Бихте ли се включили в кампания на „ИСКАМ БЕБЕ“?
Зная добре колко воля, упоритост и смелост стоят зад желанието-признание „Искам бебе!“. Това са две думи, заради които си готова на всичко. Възхищавам се на всяка жена, която е извървяла своя път към чудото на живота въпреки репродуктивните затруднения. За мен ще е чест да бъда една от вас.
Вие сте майка на прекрасен син! Кажете нещо за това?
Да си майка, означава да живееш в режим на постоянна свързаност. Усещаш, предчувстваш, досещаш се, знаеш, дори когато нямаш информация. Синът ми вече е на 13. Уча се да го възприемам като вече голям. Когато забравя, че вече е голям, той ми го припомня. За мен е важно да расте здрав и да бъде добър човек. Да притежава чувствителност за хората около себе си. Да изкачва своите върхове и да бъде щастлив.
С какво си спомняте времето, когато чакахте бебе?
Бях много щастлива. Бременността ме направи по-спокойна, обикновено съм заредена с емоции. Изпитвах една особена лекота, въпреки че носех два живота в едно тяло. Създаването на връзката, за която вече споменах, се заражда тогава. С твоето бебе се опознавате взаимно – чрез ритъма на сърцето, мелодията на гласа, успокояващото докосване, любимите вкусове и аромати. Майчинството се учи всеки ден. Ти си различна майка в различните периоди от израстването на детето. Случва ми се синът ми да ми каже, че съм страхотна майка. Чувството е много приятно. Поемаш дълбоко въздух и си казваш: „Дотук май съм се справила“.
Какво чувствате, когато видите на улицата бедно дете, което чака за някоя дребна пара? Или възрастен човек, свит в стария си балтон, протегнал ръка за милост?
Изпитвам гняв и състрадание. Искам да живея в общество, в което всеки човек има шанс да развие най-добрата част от себе си.
Ако имате неограничена власт, какво ще направите за живота на обикновените хора?
Вярвам, че всеки от нас е необикновен заради талантите, които притежава. Всеки човек има някаква сила, която чака да бъде открита. Нямам нужда от неограничена власт, за да променям света около себе си. Ако всеки от нас прави всичко по силите си, за да е по-добър човек от този, който е бил вчера, заедно ще живеем по-добре.