Представяме ви… Д-р Милен Врабевски
“…Мисията е една и съща на всички хора по света – да живеят за другите
хора…”
Д-р Милен Врабевски е приятел на ИСКАМ БЕБЕ от създаването на организацията през 2007 година. Той е първият дарител за каузата ни и до ден днешен подкрепя редица проекти на ИСКАМ БЕБЕ в областта на демографията и промяната на обществените нагласи към хората с репродуктивни проблеми. С финансовата помощ на д-р Врабевски се родиха над 50 жадувани българчета. Към днешна дата д-р Врабевски подкрепя 22 многодетни семейства от проекта на „ГОЛЯМОТО СЕМЕЙСТВО“.
Самият д-р Врабевски е многодетен баща.
Той е учредител и председател на фондация „Българска памет“.
В какво семейство израснахте, д-р Врабевски? Откъде са корените Ви?
Потомък съм на стари Възрожденски родове от Тетевенско, Етрополско и
Лозенградско, Източна Тракия (днес в Турция), всички заселили се във
Варна. И по майчина и бащина линия всички са все заклети родолюбци, но и доста успели за времето си хора. Някак бяха намерили начин да се справят с превратностите на историческата, българска съдба.
Какви са спомените от детството Ви?
Красиви. Спомени за игри безкрай, но за мен си имаше и много сериозна подготовка за училище. Семейната ми среда оформи родолюбивото ми и човеколюбиво отношение към страната ни и хората. Моментите на разочарование нямаха шанс да доминират. Това бе важен трамплин за отскок в правилната посока.
Как се насочихте към медицината?
Имам много лекари в рода си, вкл. майка ми. Досегът от ранно детство до тази професия затвърди в мен усещането за полезност. Да, това бе за мен начина да бъда полезен на хората около мен. Много се постарах да стана студент, а като студент отново давах максимума от себе си да напредна в медицината. Изкарвах всяка свободна минута в спешните кабинети във Варна, както и в операционните. Е, не си намерих работа като хирург, но определено не съжалявам. Развих огромна структура, а впоследствие и паралелни бизнеси в научно-изледователската и развойна дейност. Стихнах до европейски и местни отличия като ‘Питагор’ на МОН за най-голям инвеститор в НИРД, “Шампион ан растежа” + “Печат за качество” от Европейската комисия, “Най-иновативно предприятие” и “Отличие в иновациите” от ЕС и пр.
Какво е бъдещето на медицината според Вас? Коя ще бъде основната
разлика, която ще обозначи медицината на бъдещето?
2 важни посоки се очертават за последните 10-ина години:
персонализираните лекарства и намеса в генома, за изкореняване на някои болести. По първата тенденция – просто се разбра, че човешкият организъм е и въпрос на доминиращи индивидуални особености. За всеки тип организъм е редно да има различни медикаменти, с оглед уникалността му.
Кога решихте да започнете да се занимавате с благотворителност?
Какво Ви провокира?
От много малък се занимавам с това. Усещането за полезно съществуване ми е вменено и има твърда почва в съзнанието ми. Винаги съм гледал как да помогна и как да бъда максимално полезен на хората от средата, в която съм потопен. Търсих целенасовчено всякакви начини да бъда в услуга на близки, приятели, хора в неравностойно положение. Това е вид мисловна нагласа. По-късно разбрах, че е и неразделна част от формулата ми за успех.
Защо избрахте ИСКАМ БЕБЕ за своя кауза? С какво тази кауза е
различна за Вас и какво мислите, че е нужно, за да се развие още
по-успешна дарителска политика по отношение на семействата, тръгнали по пътя за мечтаното дете?
Неразделна част е от инвестицията ми в децата на България, което смятам за мое Символ верую. Най-важно за България днес е да се раждат българчета и да бъдат обичани, живеещи в мир, баланс и хамония. Нищо друго няма толкова голямо значение. Мисля, че заедно правим останалото, за да е успешна тази кауза.
Как се съчетават музиката, медицината и благотворителността?
Един общ стил на живот и мислене са. Всичко върви заедно в четвъртото
измерение, където човешката логика не работи. Участват в намиране
Божественото вътре в нас. Това ни помага да се научим да се раздаваме
безрезервно и да градим подобренията на средата, за които мечтаем.
На какво учите децата си? Къде ги водите в свободното си време?
На обич. Започвам от личния пример. Те трябва да бъдат безрезервно
обичани на първо място. И наистина, на едно дете не му трябват книги по
психология, а само безусловна любов. Децата ми знаят колко са важни за мен. Оставям ги сами да си изберат любимо поприще. Водя ги навсякъде, където усещам полза да се изградят като пълноценни личности… Включително и събития в полза на българското с фондацията ми. Любими са общите ни посещения на мюзикъли, например…
Как Ви промени родителството?
Родителството е шансът, който Господ ни дава да се научим да живеем с
мисия (т.е. – за другите хора). При мен има малко по-широк смисъл,
защото третирам като мои всички деца на България, вкл. от диаспората.
Затова съветвам тези, които нямат, или не искат да имат деца, просто да
се грижат за някого. Децата на България имат нужда от това.
Лесно ли прощавате? Какво не бихте простили?
Мисля, че прощавам всичко на тази възраст. Не съм убеден, че така е
редно, но е факт. Не съм съдник никому и правя за обществото си всичко, което зависи от мен.
Мечтател ли сте или здраво стъпил на земята?
По-скоро второто, с уговорката, че съм сбъднал всичките си мечти
дотук… Дори и не много ясно дефинираните. Затова водя беседи на тема “Психология на успеха”, за да споделя големия си опит в боравенето с мечтите…
Вашата лична мисия?
Мисията е една и съща на всички хора по света – да живеят за другите
хора. Моите цели са свързани с това. На този етап ми се иска да разширя още дейността на фондацията ми – Българска Памет.
Как да запазим България жива?
С лично участие, без тънки сметки. Родолюбецът не чака признателност и
благодарност. Просто работи за държавата си.