В рубриката ни „Нашите доктори“ ви срещаме с д-р Мефтуне Шефкетова – акушер-гинеколог с фокус върху репродуктивната медицина и асистираните технологии. Към момента ръководи Центъра за асистирана репродукция към Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда. Д-р Шефкетова има дългогодишен опит в процедурите, спомагащи диагностицирането на инфертилитета при двойката – ултразвукова диагностика, хистеросалпингография, както и в хирургични дейности, като хистероскопия, лапароскопия. В работата си през годините успешно прилага методи за лечение на репродуктивните проблеми: индукция на овулацията, интаутеринна инсеминация, стимулация за инвитро и ICSI оплождане.
Членува в Българското дружество по акушерство и гинекология, ESHRE (Европейското общество по човешка репродукция и ембриология), като активно участва в ежегодните му срещи. Присъства на симпозиуми на Internationals IVI congresses и репродуктивна хирургия, както и семинари на „Ovarian club”.
Притежава сертификат за диагностични лапароскопии, медицинска педагогика, интерактивен GCP за опитни изследвания.
Съавтор е на на първото по рода си „Практическо ръководство по асистирана репродукция в България“.
Д-р Шефкетова, спомняте ли си кой Ви насочи към лекарската професия и защо я избрахте?
За мен медицината не е професия, а начин на живот. Въпреки че в семейството ми няма потомствени лекари, за миг не съм се колебала какво искам да е моето призвание. Сама взех решението да се посветя на медицината с цялата отговорност и желание да бъда полезна и да помагам там, където се налага.
Какви са предизвикателствата на асистираната репродукция пред един акушер-гинеколог?
Сферата на асистираната репродукция е изключително динамична и променяща се. Всеки акушер-гинеколог, който практикува в областта на асистираните технологии, трябва да е готов да учи непрекъснато, да следи новостите и да ги прилага на практика в работата си. Същевременно, асистираната репродукция изисква мултидисциплинарен подход. Затова специалистите в областта трябва да имат познания в различни дялове на медицината, сред които ендокринология, имунология, оперативна гинекология и дори генетика.
Най-честите причини за безплодието, според Вашата практика – медицински, социални, психологически?
Факторите, които се свързват със стерилитет, са комплексни и често са комбинация от медицински, психологически и социални причини.От практиката си съм се убедила, че здравословният статус и на двамата партньори е изключително важен за изхода на едно репродуктивно лечение. Все още битува схващането, че стерилитетът засяга основно жените. Може би е така, защото те най-често инициират желание за преглед, ако бебето се бави. Оказва се обаче, че безплодието при мъжете е също толкова застъпено, колкото и при дамите. Все повече се наблюдават мъже с ниска концентрация или лоша морфология на сперматозоидите. От друга страна, най-честите причини за стерилитет при жените са изчерпан яйчников резерв, лошо качество на яйцеклетките, поликистозни яйчници, ендометриоза и безплодие, вследствие на претърпяна оперативна интервенция.
Емоции
Психологическият аспект също не е за подценяване. Честите негативни тестове за бременност и усещането, че времето притиска дадена двойка, може да я въвлече в спиралата на депресии и негативни емоционални състояния. Не бива да забравяме, че доброто ментално здраве е ключово за една успешна и здрава бременност.
Не са малко и случаите, поради които безплодието се корени в определени житейски избори. Човек може да отложи плановете за бебе, защото не е намерил правилната половинка, фокусирал се е върху кариерата, или се чувства финансово нестабилен. Отлагането на родителството обаче крие сериозни рискове, особено за жените, чиито яйчников резерв и качество на яйцеклетките драстично намаляват след 35 години, а при някои – и по-рано.
Нека да насочим вниманието си към биологичния часовник на жената. Коя е най-добрата възраст за раждане на първо дете и какво ни коства социалното изместване на тази възраст?
По правило зачеването е най-препоръчително да се случи между 20 и 25 години. Тогава жената е потенциално в най-добрата си здравословна форма, с висок яйчников резерв и възможност да износи по-лесно и безпроблемно една бременност. Разбира се, огромен процент от съвременните жени избират да направят тази крачка доста по-късно в живота си. Причините, както вече споменах, са различни, но всички те могат да доведат до по-сложно забременяване и износване на бременността на по-късен етап.
Майчинството е избор, но моят съвет е дамите да направят този избор информирано, особено ако решат да го отложат във времето.
Благодарение на възможностите на асистираните репродуктивни техники, не само дамите над 40 години, но и момичетата, които са прехвърлили 25, могат да съхранят фертилитета си, като замразят яйцеклетки. По този начин могат да избегнат усложненията и трудното сбъдване на мечтата да бъдат майки в бъдещ момент.
Как се промени лечението на безплодието през годините, в които се занимавате Вие с това?
От раждането на първото инвитро бебе през 1978 г. до днес, репродуктивната медицина се развива изключително прогресивно, а иновациите в подходите и методите са непрекъснати. Например вече се прави всичко възможно да се избегнат многоплодните бременности, които крият риск както за здравето на майките, така и за самите бебета. Ембриотрансферите станаха много по-съвършени с навлизането на изкуствения интелект в областта на асистираните технологии. От друга страна, все повече се налага холистичният подход в репродуктивното лечение, където се обръща внимание на различни фактори, които биха повлияли забременяването – имунологични, генетични, ендокринологични и др.
Откъде да започнем, ако бебето се бави? Какво включва Вашият план за действие?
Всяка двойка, която прави опити за бебе, трябва да знае кога да потърси съдействие, ако то се бави. Личното ми мнение е, че превенцията е най-сигурната гаранция да се избегне стерилитетът. Това означава, че и жената, и мъжът е добре поне веднъж в живота си да посетят репродуктивен специалист, за да проверят какъв е статусът на репродуктивното им здраве и да вземат мерки отрано, ако се налага. Тревожно е, че все по-млади пациенти посещават нашия репродуктивен център, което значи, че стерилитетът не подбира по отношение на възраст и пол.
Индивидуален подход
Все пак, правилото е, че посещение при репродуктивен специалист трябва да се планира, ако сте под 35 години и 1 година правите активни опити за бебе, но без успех. При двойки над 35 години този срок пада на 6 месеца.
Моят подход към всеки пациент е строго индивидуален. В репродуктивното лечение не бива да има генерализации, защото всеки случай е строго специфичен. Да, има сходни диагнози, причиняващи стерилитет, но при всеки те се проявяват по различен начин. Ето защо, подготовката, изследванията, методът, медикаментите и точният план за действие са избират спрямо отделния медицински казус.
Първи и много важен момент е подготовката, в която се отчитат всички фактори, за да се сглоби пъзелът на репродуктивния проблем. Към това спадат различни изследвания и/ или диагностични методи за жената и нейния партньор. При немалко от случаите говорим за неизяснен стерилитет, което означава, че трябва да сме още по-гъвкави в избрания подход.
Съществен е и подборът на генетичния материал, който да даде началото на качествен ембрион. След като яйцеклетките биват аспирирани при процеса, наречен пункция на яйцеклетки, те се обработват с различни техники, за да се активират и подобрят. По същия начин важен е и подборът на сперматозоидите, както и това каква технология ще се използва за оплождане на яйцеклетката – класическо инвитро, ИКСИ, ИМСИ и т.н.
Кои са различните неща, които правите в Центъра за асистирана репродукция към Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда, за да търсите причините за неуспехите при инвитро?
Щастлива съм да споделя, че нашият Център за асистирана репродукция е първият в България, който въведе специализиран софтуер, базиран на изкуствен интелект, за още по-прецизна оценка на качеството и потенциала за имплантация на ембриони.
Благодарение на алгоритъма, ембриолозите ни могат да сверяват и оценяват ембриони преди ембриотрансфер въз основа на вече съществуваща огромна база от клинични данни. Тя съдържа хиляди ембрионални изображения от реални инвитро цикли – както успешни, така и неуспешни, за да насочи нашите специалисти кой е идеалният ембрион.
При прилагане на този метод успеваемостта на инвитро процедурите нараства с 20%, а броят на неуспешните трансфери намалява.
Друг отличаващ нас подход е, че центърът ни за асистирана репродукция работи в тясно сътрудничество с Acıbadem в Турция. Много често експерти от там ни посещават, за да осъществят независим одит на нашето оборудване и начин на работа, а това гарантира високи стандарти за качество и безопасна среда за боравене с репродуктивни клетки.
Колко е важна според Вас екипната работа в асистираната репродукция?
Вече споменах, че асистираната репродукция изисква мултидисциплинарни умения и екипен подход. Освен ролята на репродуктивния лекар, важна е задачата на ембриолога, както и останалите специалисти по веригата, които се заемат с конкретен репродуктивен случай – имунолози, ендокринолози, хирурзи и др.
Нашият екип се състои от висококвалифицирани професионалисти с дългогодишен опит в борбата с инфертилитета – лекари, ембриолози и акушерки, отлично запознати с последните нововъведения при асистираните технологии и доказали се в ежедневната практика.
Нещо повече, може да се каже, че екипът ни е облагодетелстван, тъй като сме част от голяма и модерна болница. Това ни дава възможност в работата си да бъдем подкрепени от други колеги в почти всички направления в медицината.
Защо е толкова важен индивидуалният подход при лечение на безплодието?
Индивидуалният подход е единственият правилен начин да се разнищи и действа спрямо конкретен случай. Както вече отбелязах, всяка двойка идва със своя проблем и няма готов шаблон, по който да се реши той. Понякога нещата се случват много бързо, а в други случаи минава известно време в репродуктивно лечение преди желаните две чертички.
Кои са по-смели, когато има репродуктивен проблем в двойката – жените или мъжете?
Тук също не бих генерализирала. Определено в повечето случаи жените са инициатори за първия преглед при репродуктивен специалист, но в хода на лечението и двете страни показват смелост. Жените изтърпяват повече физически манипулации – поставяне на инжекции, диагностични методи, изследвания, пункции под кратка венозна упойка. Мъжете в много случаи поемат психологическата тежест на процеса. Всъщност, колкото и опустошаващо за една двойка да е безплодието, то в повечето случаи действа спояващо и прави мъжа и жената още по-силни заедно. А това в крайна сметка ги превръща в по-стабилни и отговорни родители след време.
Какво казвате на семействата, когато се получи отрицателният тест за бременност, за да преодолеят последващата криза?
На първо място семействата с репродуктивни проблеми трябва да знаят, че не са сами. 1 от 8 двойки по света страда от безплодие. За България няма актуална статистика, но по последни данни стерилитетът засяга повече от 270 000 двойки, а при около 10% от тях се установява стерилитет с неизяснена причина.
Опитвам се да накарам пациентите си да повярват, че всеки негативен опит е още една крачка към успешния финал да станат родители. По един или друг начин. Защото само тези, които не са се отказали, успяват. Разбира се, винаги се старая да бъдат реалист и да съм откровена с пациентите си. На много от тях успяваме да помогнем да имат свое биологично бебе. Има обаче случаи, които не позволяват това. За съжаление, инвитрото не е панацея. Ако жената е с изчерпан яйчников резерв, когато има сериозен генетичен проблем, или яйцеклетките са с променен генетичен материал – трудно бихме могли да помогнем, освен ако двойката не избере да използва донорска яйцеклетка и/или сперматозоид.
Откъде черпите най-много сили и вдъхновение, за да продължавате работата с хората с репродуктивни проблеми?
Пациентите са моето вдъхновение.
Няма нещо по-удовлетворяващо от това да видиш радостта в очите на хора, дълго борили се за своето щастие, и да знаеш, че ти си помогнал да се сбъдне тяхната мечта. Родените бебета също ме карат да бъда благодарна за работата, която съм избрала. Преди пандемията често родителите идваха да ми покажат децата си. Усещането от това да видиш как чудото на живота се е претворило от миниатюрен бластоцист със стотина клетки в голямо пухкаво бебе, е неописуемо. Сега също благодарните родители се свързват с мен 9 месеца след появата на бебчето им, но онлайн, за да споделят своята радост. Всичко това ме мотивира да продължавам да се развивам, да уча и прилагам нови подходи в работата си.
В такъв случай, кои са най-големите Ви страхове в медицината и в живота?
В живота и медицината, които за мен са едно, няма място за страхове. Страхът те дърпа назад и там, където се е настанил, прогрес липсва. Предизвикателствата в професията не са малко – особено в днешния динамичен свят, разтърсван от глобална пандемия. Но тези предизвикателства трябва да се посрещат с усмивка и опит да ги променим към по-добро.
А кой е Вашият личен лечител?
Моят лечител е природата и семейството ми. Няма по-зареждащ момент от този, прекаран с любимите хора сред тишината и спокойствието на някое красиво кътче. А в България има много такива специални места – важно е да ги знаем и ценим силата им.