Искра, разкажи ни накратко за себе си – на колко си години, откъде си, образование, професия?
Казвам се Искра Алексиева, на 31 г. от гр. Шумен. Работя в сферата на телекомуникациите и все още съм студентка в ШУ, специалност Английска филология.
Как се срещнахте с твоя партньор и кога се разпознахте като двойка?
Срещнахме се още деца, бях на 16 г., а той – на 17 г. Тогава започна нашата история. Преминали сме през много неща заедно и страшно много държим един на друг. Не си представям живота с друг човек!
Искра, кога и как разбра, че мечтата ти за бебе ще се сбъдне трудно?
Опити за бебе започнахме да правим през 2013 г., като мислех, че не е толкова трудно… Да, ама не! След година и половина опити, чакане всеки месец и отрицателни тестове за бременност, сестрата на моя съпруг (също пациентка на д-р Димов) ми сподели за него и ме попита: “Защо не отидеш? Може да не е нищо серизно…“ Веднага я помолих да ми запише час за преглед, стана импулсивно, без много да му мисля. Казах си време е да се допитам до лекар.
Кога срещна д-р Димов и с какво ще запомниш първата си среща с него?
Срещнахме се не дълго след това, като очаквах срещата да премине както всички други срещи с доктори, но не беше така. Още с влизането ми в кабинета се обърна към мен на галено “Здравей, Исе“. Това разчупва обстановката, особено при положение, че се виждаме за първи път! След разговора ни стана ясно, че предстоят някои изследвания, чрез които ще разберем дали има проблем, и ако има при кой от двама ни е. Доверих му се и започна нашата битка.
Накратко – пътят, който извървяхте заедно с екипа на д-р Димов – изследвания, процедури, сълзи и радости?
Моята история не е никак кратка, цели шест години, но ще опитам да обобщя основните неща. При съпруга ми нямаше проблем със спермограмата, но аз бях с непроходими тръби, тоест няма шанс да забременя нормално. Това беше като шамар, който изобщо не очаквах, но се случи и трябваше да го приема. Подадохме документи към ЦАР, като междувременно направихме лапароскопия. От там още куп изследвания, хормони, биопсии, пункция и само две недоузрели яйцеклетки. Не стигнахме до трансфер, защото нямахме ембриони, не се развиха. Отново последва подаване на документи към фонда и междувременно няколко пункции, една на естествен цикъл, и пак нищо. Стана ядно, че и с яйцеклетките не е розово положението. След одобрението от ЦАР направихме стимулация и чудо – цели шест годни яйцеклетки, от които три ембриона стигнаха до бластоцист. Върнахме две и зачаках. Забременях, но за кратко, поради мисед аборт в 8 г.с. Жестоко беше – защо на мен, и още куп въпроси, на които нямаше как да се отговори. Отново документи към ЦАР и вече последните, които получих след пункцията, от 16 яйцеклетки имаше само една годна и една без обвивка. Бях меко казано отчаяна, не че няма шанс, но само една годна. След два дни ембриологът Жени Станкова ми се обади да ми каже, че ембрионът се развива и дори е дала шанс на яйцеклетката без обвивка, като е оплодила и нея. И чудо – имах два идеални ембриона за трансфер на пети ден.
Как реагира, когато разбра, че си бременна?
Знаех, че съм бременна още след транафера. Нищо и никой не можеше да ме убеди в противното. Вярвах страшно много и го исках. Знаех го вътрешно и за миг не съм се съмнявала. Направихме тест на четвъртия ден, като се появи почти въображаема черта, но беше там и аз го знаех. Потвърдихме след две седмици с кръвен тест и не след дълго видяхме двете сакчета.
Как протече бременността ти и колко е важна ролята на лекаря, за да се чувстваш спокойна?
Бременността протече от една страна спокойно, но си имаше и моментите на стрес, дали всичко ще е наред до края, дали ще се справя. А д-р Димов беше винаги на линия. Знаех, че мога да разчитам на него за всичко и той не би ме оставил, след като вече си е свършил работата. Благодарение на на него и екипа му, бременността ми мина гладко и без серизни проблеми. Виждахме се често, следяхме нещата и износих почти до деветия месец.
Как протече раждането ти? Какво си спомняш от този миг?
Стана много бързо. Точно както ми каза д-р Димов, че ще ми изтекат водите. Пристигнахме във Варна доста бързо, д-р Липчев вече ме чакаше и на 19.12.19 г. родих две прекрасни създания, които са избрали нас за техни родители. Не можех да повярвам, че се случи… най-накрая се случи! Точно в този ден, който си бях пожелала. И двамата с таткото сме родени – аз на 19.10., а той – на 19.11. Случайност ли е? Не знам, но и те решиха да споделим една и съща дата.
Какво би искала да кажеш днес на д-р Димов и неговия екип?
Думите няма да ми стигнат да изразя благодарността си. Обичам ги и им пожелавам много положителни тестове и много бебета. Много усмихнати родители и много радост. Те са като бялата лястовица и надеждата. Страхони професионалисти и хора, които преживяват с нас всеки добър и лош момент.
Какви са мечтите ти днес?
Искам само децата ми да са здрави. Мечтата ми е жива и диша. Двете момичета, които са не само мои, но и техни деца! Само да бъдат здрави!
Твоето послание към хората, които се борят за дете?
Да не се отказват, въпреки трудностите, въпреки болката и да вървят нагоре и напред, защото някъде там чака тяхното дете, те само трябва да го намерят!