Warning: "continue 2" targeting switch is equivalent to "break 2". Did you mean to use "continue 3"? in /home/avdesi1/public_html/iskambebe.bg/wp-content/plugins/revslider/includes/operations.class.php on line 2858

Warning: "continue 2" targeting switch is equivalent to "break 2". Did you mean to use "continue 3"? in /home/avdesi1/public_html/iskambebe.bg/wp-content/plugins/revslider/includes/operations.class.php on line 2862
Вдъхновяващо: Искайте не просто бебе, искайте да създадете човек – Калин Терзийски – Фондация "Искам бебе"

 

Мирела Костадинова е родена на 21 май 1976 г. в Габрово. Завършва философия във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, а през 2006 г. защититава докторат по теория на познанието. Работила е за различни издания. Първата й книга е в областта на философията и документалистиката. През 2010 г. 

В нашето списание тя ще води новата рубрика ОБИЧАНИТЕ ЛИЧНОСТИ НА БЪЛГАРИЯ ЗА КАУЗАТА ИСКАМ БЕБЕ, която ще ни разказва за вижданията на известни творци по въпросите на репродуктивното здраве и създаването на човешки живот. В този брой ви срещаме с Калин Терзийски.

 

Калин Терзийски е български писател, който е роден на 22 март 1970 г. в квартал Подуене, София. Завършил е Националната природоматематическа гимназия, а после учи във Висшия медицински институт, където се дипломира през 1996 г. Специализира психиатрия и работи като лекар в болницата „Св. Иван Рилски“ в Курило. Успоредно с това, пише в различни вестници и списания – „Егоист“, „Клуб М“, „Ева“, „Едно“.

 

През 2000 г. напуска работата си като психиатър и се отдава на перото. Издава стихосбирки, разкази и романи. Извесетен е с книгата „Алкохол“ в съавторство с Деяна Драгоева. Също популярни са романите му „Лудост“, „Войник“, „Любовта на 45-годишния мъж“.

През годините от печат излизат и сборниците му с разкази „Има ли кой да ви обича“, „Любовта на 35-годишната жена“, „13 парчета от счупеното време“, „Сурови мисли със странен сос“, „Имен ден за добрия човек“. Носител е на множество награди за литература. Работил е като сценарист в телевизии и радиа.

 

Г-н Терзийски, много двойки в България минават през трудния път да имат дете. Следват серия от депресивни състояния, безнадеждност, тревога, натрапчивости. Вие сте работил като психиатър, какъв съвет ще дадете за тези критични състояния?

Според мен всяко желание, което се превърне във фиксидея, води до затрудняване на осъществяването на това желание. Колкото повече искаш едно нещо, толкова повече те е страх от това, че няма да го получиш. А колкото повече те е страх – толкова повече са блокирани силите ти – страхът не е добър помощник. Въпросът е – как да се научим да не искаме едно нещо на всяка цена? Отговорът на този въпрос няма как да е лесен и прост. Но ако трябва да го сведа до няколко думи – отговорът е в едно личностно съзряване и помъдряване. Човек сам се изгражда като мъдър човек – мъдър човек, който може да понася без да се отчайва всички  несполуки и не-сбъдвания (фрустрации) в живота. За целта, колкото и странно да звучи в сегашния контекст, страшно много помага четенето на книги. На големите и мъдри книги. Четенето на Библията. Запознаването с мъдростта на будизма. С огромната мъдрост, събирана от хората през хилядолетията. Който смята, че мъдрост се придобива от въздуха – греши. Тя се придобива с живеене, но живеенето задължително включва в себе си и много четене и много мислене. А мъдростта е и това – да умееш да не страдаш за неща, които не можеш да промениш. А и за неща, които можеш да промениш.

 

Безплодието е голям проблем на съвременния човек. Какви са причините според Вас?

Безплодието вероятно е било огромен проблем винаги, като се има предвид това, че венерическите (по-скоро полово предаваните) болести са били извънредно разпространени и не е имало никакви сериозни средства за лекуването им – а те са много важен фактор за развиването на безплодие – можем да преценим, че в миналото нещата са били много, много по-зле. И въобще – сега огромна част от причините за безплодие могат да се лекуват или профилактират. Освен това – нещо много важно – съвременният човек – особено съвременната жена – е така поставена в обществото (поне в нашето, западното), че раждането на дете не е единственият и начин да се осъществи като личност. В някои „нехуманни” (по нашите сегашни разбирания), примитивни общества, жената се е смятала за непълноценна, ако не роди дете. Такова жестоко и примитивно отношение (градящо се на жестоки и примитивни мироглед и ценности) трябва да се изкореняват, както се изкоренява канибализма. Трябва да настояваме на това: Жената е пълноценен човек не защото ражда, а защото мисли!

 

Какво ще ни кажете за донорството? Може ли да бъде опасно?

Всяко нещо на тоя свят, щом е свързано с желание и движение – принципно е опасно. В практически, философски и метафизичен смисъл. Оставям ви сами да разсъдите върху това.

 

Преди години нашите прародители са имали по осем, десет деца, дори повече. Днес какво се случва? С какво пречи съвременния живот, за да не стават нещата както преди?

А някой би ли искал да има десет деца сега? Естествено, че ако искаш да създаваш хора и да им обръщаш внимание, а не просто да създаваш работна ръка (както е било в миналото) ти ще създадеш един или двама човека. Освен това допреди сто години около петдесет процента от раждащите се деца до 10-та им година са умирали. Свръхраждаемостта на семействата е била „предпазно-компенсаторна” така да се каже. Да не забравяме, че сега и светът е на ръба (а може би и след ръба) на ужасно, смъртоносно пренаселване. Няма как да мислим в една стеснена и примитивна национално-етническа перспектива (в смисъл – ние, българите, сме малко) – не, истината е, че ние, хората, сме прекалено много. И това няма как да не се отразява на мисленето и планирането на един отговорен и цивилизован човек. Отговорният човек иска да създаде и отгледа с много внимание своето дете (деца), а сега икономическите дадености позволяват да се отгледат с такова истинско и голямо внимание не повече от две деца. Пауперизацията е в ход, апропо. А да – и за домашно – все пак нека читателите прочетат за т.нар. Миши Рай. Това е резултат от един малко зловещ експеримент – когато на едни мишки се даде всичко – храна, топлина, пространство, още повече храна, светлина – и нямат никакви ограничения – в един момент те стават огромни, много силни и „хубави”, но спират да се размножават… защото размножаването е все пак и механизъм за оцеляване в тежки условия. Затова и най-бедните и икономически смазани народи се размножават най-активно. Това е начинът им да оцеляват. А ето и един малък детайл за още размисъл: В Индия все още някои много бедни жени раждат, за да хвърлят малките си дечица пред колите на европейци – когато европеецът прегази детето – индийката се хвърля, изпада в истерия – и докато не получи солидна сума, за да не разгласява случая – не спира. Светът е голям и не е редно да сме глупави (тоест да мислим чрез клишетата изпод носа си)!

 

Някога Найден Шейтанов пишеше за половата свитост на българина. Вие се срещате с много и различни хора, какъв е днес той?

Ами все още си носи някаква известна свитост, която, както е споменал и Шейтанов – се изражда често в агресивност, в прекалена и неестествена активност, в показност, в „перчене”, в отмъстителност – въобще – на територията на потиснатия и смачкан от табута и от невежество секс виреят всякакви отровни растения. Едно от тях е ревността.

 

Има ли роля пошлостта, която навлезе през последните тридесет години върху репродуктивните проблеми?

Има, разбира се. Тази пошлост няма нищо общо със сексуалната свобода и просветеност – тя е продукт на нещо като патологичен сърбеж. Осъзнатият човек не се отдава така лесно на желанията си – защото те винаги водят до страдание (ако не са овладени от просветляващата сила на разума). Най-малкото отдаденият на пошъл и неовладян копнеж човек често пренася венерически болести и причинява нежелана бременност, което води до аборти – а те – до усложнения, пречещи на забременяването. Пошлостта, за която говорите, е комбинация между похот, глупост и безотговорност.

 

Каква е ролята на държавата за репродуктивното здраве? Мислите ли, че тя дава достатъчно, за да се реши този проблем?

Държавата по принцип е длъжник на народа по отношение на здравеопазването. Няма какво повече да допълня. Голям длъжник.

 

Има ли надежда, че биологично ще се запазим като род?

Българите ли? Ами това не е въпрос на биология. „Българското” не е в никакъв случай „биологичното”. Ние не сме българи „биологично”. И ако търсим някаква биологичност – нареждаме се до Менгеле. Българското е обект на езика, културата и духа. А иначе – ние добре знаем от историята какво е нашето „биологично”. Само за да припомня: Към девети век в Тракия са заселени 200 хиляди арменци (след разгрома на държавата на тондракитите), в средата на 19 век в Северна България са заселени двеста хиляди черкези (кавказки народ като чеченците, да речем). А трите ни последни царски династии преди османското иго са били от кумански – тюркски произход – Шишман, Тертер и Асен. И още стотици други такива „биологични смески”. Ето – сега към нас се стичат стотици и хиляди сирийци, афганци, някои се женят, заживяват, работят… За какво биологично става въпрос?

 

Как един писател може да бъде съпричастен към проблемите от този вид? Все пак става въпрос за човека… Как литературата може да помогне за каузата ИСКАМ БЕБЕ?

Писателят – не знам. Но аз ще кажа така: Искайте не просто бебе – искайте да създадете Човек. С голяма буква. Помнете – Човек – това звучи гордо! И също така: У човека всичко трябва да бъде красиво – и ума му, и мислите му и дрехите му – това е казано именно от писател. Чехов.

 

Какво е мястото на надеждата, че всеки човек ще види рая в очите на своето бебе?

Човек ще види рая само в очите на своето щастливо дете. А за да е щастливо това дете – трябва родителят да е мъдър – тоест – добър. Иначе в очите на нещастното дете прозира самият ад.

 

Вие имате дъщеря. Помните ли онази първа среща с нея?

О, разбира се. Беше велико. На улица Шейново. Целият треперех. И ме беше страх от бъдещето. И се вълнувах. После всичко тръгна.

 

Какво ще кажете на тези, които сега водят борба, за да прегърнат своето дете?

Първо направете себе си добри и достойни хора – и така се подгответе да направите и детето си такъв човек. От вас зависи какъв човек ще ходи по земята един ден.