Психологическата подкрепа в контекста на репродуктивните проблеми

 

Визитка:

Иван Ралев е психолог, семеен консултант, клиничен психолог и международно сертифициран тренинг-обучител.

Като психолог има над 19-годишен опит в консултирането на деца, младежи, възрастни, родители, семейства и двойки.

В дългогодишната си практика като обучител е водил групи за родители (за повишаване на родителския капацитет), провел е над 200 семинара, тренинга и обучения с психолози, социални работници, университетски преподаватели, учители, възпитатели, младежи, служители и мениджъри. Ръководил е и редица проекти в областта на психо-социалната работа.

 

Психологическата готовност за родителство е по-скоро субективно усещане, основаващо се на желанието за дете. Невъзможността да се реализира това желание води със себе си широк кръг от социални и психологически проблеми и за двата пола, но като че ли по-голямо е страданието у жената, защото за нея да бъде майка и да има дете, е дълбоко генетично, психологически и социално детерминирано. За това говори своеобразната подготовка за майчината роля още в ранна детска възраст – в игрите на семейство, на майка и бебе и т.н.

 

Буря от емоции

Когато една жена не може да има дете, това предизвиква буря от емоции в негативния диапазон – гняв, вина, скръб, тревога, безсилие, срам. Много често в жените с репродуктивни проблеми възникват и въпроси като: „Всичко ли ми е наред?“, „Защо точно аз?“, „С какво съм го заслужила?“ и др., които допълнително засилват текущото емоционално състояние и дават своето негативно отражение върху самооценката, взаимоотношенията в двойката (партньорска или съпружеска) и членовете на семейството.

 

От опита ми в работата с жени и двойки мога да кажа, че стресът, депресията и тревожността, а понякога и социалната изолация са обичайните последствия при репродуктивни проблеми.

 

Ефектът на тунела

Психологическото състояние в кризисна ситуация има т.нар. тунелен ефект. Под въздействие на негативните емоции човек вижда само негативната страна на своята ситуация, следователно и бъдещето също се вижда в отрицателна светлина. За да види поне нещо положително, има нужда от разговор с някой друг. В този ред на мисли, наред с медицинската, психологическата помощ, е изключително важен компонент от въздействието върху самия проблем и произтичащите от него последствия. Чрез нея личността може да получи нужната подкрепа по отношение преодоляване на негативните емоционални въздействия, приемане на реалността, промяна в мисленето и гледната точка, възможностите за справяне и взимане на решения, подобряването на междуличностните отношения, връщането към обичайния ритъм на живот и себеуважение.

 

Помощ от специалист

Иска ми се да поговорим малко повече за същността на психологическата помощ и подкрепа в този контекст, за да може все повече жени, мъже и двойки с репродуктивни проблеми да не се притесняват да търсят такава, в различните етапи по пътя си на справяне с проблема. В практиката си постоянно се сблъсквам с притесненията и предразсъдъците на хората да потърсят психолог или психотерапевт, тогава, когато се намират в тежък период от живота си, изправени са пред труден избор или са сполетени от неприятно за тях събитие.

 

Ще започна от пространството и нагласата, които се реализират в интеракцията между клиента и психолога. Психологическият кабинет е едно пространство, в което плавно се развива атмосфера на доверие, отношения на подкрепа и уважение към границите на клиента, без той да бъде оценяван или осъждан за това, което изпитва или му се случва.

 

Пространство на неутралност, в което той не получава готови рецепти и „чудодейни“ решения, а бива подкрепян във формирането на новата си жизнена перспектива.

 

Нагласата, с която клиентът се среща, е желание от страна на психолога да демонстрира емпатия и чувствителност, да възприеме вътрешния му свят, да бъде редом с него в чувствата му, такива каквито са, като отделна и неповторима личност.

 

Впоследствие, чрез разговори по теми, кореспондиращи с репродуктивния проблем постепенно се изваждат на повърхността, отработват и обезсилват емоции, които поради травматичния си генезис, често се потискат или неосъзнават. Потискането или мисловното бягство от тях не означава освобождаване и спиране на тяхното влияние, точно обратното, те продължават да носят стрес, напрежение в отношенията с партньора и близките, депресия, неувереност при взимането на решения, ниска самооценка и т.н.

 

Процесът на психологическа подкрепа постепенно води личността до възможността да се освободи от оковите на гнева, страха или вината, да редуцира стреса и тревожността, да погледне от друг ъгъл на ставащото, да преформулира ситуацията, да промени своите нагласи и да предприеме различни решения.

 

Впоследствие промененото психологическо състояние на личността повлиява и физиологичното й такова, което пък кореспондира с позитивното въздействие върху съществуващия проблем, факт основан на редица проучвания в областта.

 

В контекста на репродуктивните проблеми, в нуждата от психологическа помощ няма нищо срамно и страшно, много по-притеснителни са предразсъдъците и стигмата, поддаването на които блокират възможността, личността да започне все по-уверено и стабилно да крачи по пътя на приемането и справянето, възвръщайки самооценката, себеуважението и баланса в отношенията си, изпитвайки максимална наслада от живота!

 

И нека не забравяме, че за да се започне нова страница в живота, е важно да се преосмисли предишната!