Лидия Тъмнишка-Цветкова е на 32 години, от Враца. Майка е на две прекрасни деца – Александър на 7 години и Алексия на 11 месеца. Вече 13 години работи в сферата на търговията и интериора. Управител е на „Инекс Трейд“ ЕООД. За нея работата е хоби, което я вдъхновява и мотивира да продължава да се развива в своята сфера.
Какви са спомените от детството Ви? Какви ценности формираха у вас родителите?
С носталгия си спомням за децата на 90-те, когато детските площадки и междублоковите пространства бяха пълни. Играехме навън до тъмно и дните отминаваха безгрижно. Благодарна съм на родителите ми, че успяха да изградят в мен правилна ценностна система, принципи, които да отстоявам, и морал, който да следвам. Ще направя всичко възможно да предам това и на моите деца, за да се превърнат в добри и стойностни хора.
Бихте ли ни разказали накратко за себе си – за годините в университета, професионалната кариера?
Магистър съм по образование, завършвайки в УНСС „Икономика и бизнес“. Прекарвах по-голямата част от времето си в работа, която ми харесваше, и затова може да се каже, че нямах типичното студентство като на моите колеги. Откакто се познавам със съпруга ми, му помагам в развиването на успешен бизнес. Като в началото започна на шега, уж да си уплътнявам времето, а през годините се натрупаха все повече отговорности, ангажименти, стремежи. Може да се каже, че израснах заедно с фирмата.
Как се запознахте? Любов от пръв поглед ли беше?
Наши общи приятели ни запознаха. Тъй като имаме 8 години разлика и към тогавашния момент и двамата се бяхме концентрирали върху собствените си планове и бъдеще, нямахме очаквания за сериозна връзка. Но 13 години по-късно равносметката е, че се обичаме все толкова много, подкрепяме се и мотивираме един друг. Доказателство за това са двете ни деца и добрата работа в екип, която имаме.
Какво е усещането да си родител? Какво са за вас децата?
Децата са най-голямата благословия. Всеки ден съм благодарна за тях, че са ни избрали за свои родители. Децата ни учат на търпение, на смирение и как да се радваме на малките неща в живота, а в замяна искат любов и внимание.
По какво според Вас се различава родителството от времето, когато вие бяхте деца?
Различава се по бързите обороти, с които се движим. Ние в ролята на родители искаме да сме еднакво успешни в работата, но и вкъщи. Постоянно бързаме и живеем в стрес от опитите да балансираме между кариера и семейство. От друга страна, технологиите се развиват стремглаво и на децата им е по-интересно да живеят в този технологичен свят. Предизвикателството пред родителите е да разберат, че съвременните технологии улесняват и подобряват начина на живот, а не са безплатна детегледачка. Най-лесно е да дадеш на детето си телефон, за да си осигуриш спокойствие за няколко часа. Но телефонът няма да компенсира липсата на диалог, на добрия пример и на любов. По мое време имаше дисциплина, ред и правила. Границата между свобода и свободия е много тънка и според моите наблюдения повечето родители днес не правят разлика между двете.
Как се случи срещата Ви с каузата на „Искам бебе“ и защо решихте да помогнете за изграждането на първия Национален кабинет по репродуктивно здраве в България – Враца?
Бях бременна, когато Здравка Гергова ми се обади да разкаже за себе си и каузата. В мига, в който каза, че е обявена дата 14 октомври за откриване на кабинета, разбрах, че това е и моята кауза. Голямото ми дете е родено на 14 октомври, а терминът ми на второто беше на същата дата. Аз съм свързана с нея и го приех, че е знак и на всяка цена трябва да се включим. Така и стана.
Как Вие лично разбирате дарителството и по какъв начин мотивирате хората около Вас да даряват?
Дарителството го приемам като наша отговорност. Членуваме в различни дарителски фондации и клубове, включваме се в инициативи както на Община Враца, така и на неправителствени организации, подкрепяме каузи, в които вярваме. Мисля, че всеки трябва да открие за себе си каузата, която му е на сърце и вярва в нея. Даже не всеки път тази помощ трябва да е финансова. Изискват се душа и сърце.
Промени ли се дарителската среда в България и как, според Вас, трябва да работят неправителствените организации, за да получат доверието на обществото и дарителите?
Вярвам, че бизнесът все повече разбира, че трябва да дарява и помага. Все повече работодателски и бизнес организации и асоциации се включват в различни дарителски кампании. Има все повече инициативи в училищата и детските градини за набиране на средства. Самите ние трябва да учим децата си да бъдат по-състрадателни и да помагат с каквото могат. И съм сигурна, че след време за всеки един това ще бъде естествен процес.
Вярвате ли, че поколението на нашите деца ще гради една по-добра България и от какво зависи това?
Вярвам, разбира се. Растящото поколение в момента няма нищо общо с нашето. Те са много по-отворени за света, свободомислещи и без страх и притеснения изразяват себе си. Но за да може това да се случи, трябва ние, родителите, да даваме добър пример, да ги вдъхновяваме и поощряваме.
Вашите страхове?
Простотията да превземе света.
Личните Ви лечители?
Семейството, залезите и хубавото вино.
Кратката формула за щастието?
Щастието се крие в малките неща – усмивките на децата, прегръдките, добрата дума.