Много често свързваме диагнозата белодробна емболия със случаи на внезапна смърт. Накратко казано – белодробна емболия е запушване на важен кръвоносен съд в белия дроб, обикновено с кръвен съсирек.
В такива случаи смъртта наистина идва много бързо. Ако обаче запушването е в периферен сектор на кръвопреносната система, има време да се реагира. Важно е симптомите на белодробна емболия да се разпознаят точно и да се действа светкавично, професионално.
Кои са причините за белодробна емболия?
Запушването на кръвоносен съд в белия дроб е крайната фаза на някакъв болестен процес. “Тапата”, която прекъсва нормалното кръвообращение и най-често предизвиква бърза смърт, може да бъде образуван във вените тромб (ембол), част от тумор, мастна тъкан, въздух.
Как да оцелеем при белодробна емболия?
При белодробна емболия засегнатият човек изпитва нетърпима болка в областта на гърдите. Дишането става “плитко”, учестено и мъчително, появява се кашлица – понякога с кървави храчки, пулсът е висок, настъпва задушаване, лицето и крайниците посиняват. Без лекарска намеса в болнични условия това състояние не може да се овладее, затова адекватната реакция е незабавно да се вика спешен медицински екип.
Спасението при белодробна емболия зависи от бързата намеса на медицината.
Спасителните мерки при белодробна емболия започват с категорично доказване на събитието и установяване на мястото, където се намира тромбът. Ако той е по-масивен, се налага оперативна намеса.
Ето какви животоспасяващи мерки се прилагат при диагностицирана белодробна емболия:
• осигуряване на достъп до кислород и прилагане на терапия, която възпира нарастването на тромба; инвазивно премахване на ембола, ако това е необходимо,
• въвеждане на антикоагуланти в лечебната схема – разреждат кръвта и възпират нарастването на съсирека,
• въвеждане на аспирин или клопидогрел за предотвратяване на нови тромби,
• въвеждане на болкоуспокояващи.
Ето кои са най-честите причини за създаването на условия за белодробна емболия:
1. дълбока венозна тромбоза – болестно състояние на вените,
2. травма на кост, при която мастна тъкан попада в кръвообращението,
3. пътуване на дълго разстояние в едно и също положение, без раздвижване,
4. продължително залежаване при тежко болни пациенти,
5. бременност и раждане – рисков срок до ОСМА седмица след раждането,
6. прием на някои медикаменти и противозачатъчни,
7. генетична предразположеност,
8. специфични заболявания – рак или полицитемия, т.е. наднормен състав на еритроцитите в кръвта.
Ако някои от тези рискови фактори са налице при даден пациент, обикновено лекуващите вземат превантивни мерки – медикаментозни или с прилагане на редовно раздвижване с цел да намалят опасността от фатално събитие.
Как да предотвратим една възможна белодробна емболия?
Профилактиката на животозастрашаващия проблем белодробна емболия изисква пациентът да бъде запознат от професионалист с високия риск от преждевременна смърт – когато са налице предпоставките за това. До голяма степен оцеляването зависи от личната воля и активност, защото засяга начина на живот.
Движението е най-важното условие за предотвратяване на белодробна емболия – точно по тази причина съвременната медицина не оставя, например оперирани дори в тежко състояние, да се залежават, а препоръчва ранно раздвижване и постоянна физическа активност, адекватна на общото състояние.
Друго важно условие на профилактиката е контролът върху проблема венозна тромбоза. Задължителен е приемът на антикоагуланти, носенето на еластични чорапи. По време на дълги пътувания трябва да се използва всяка възможност за раздвижване; не стойте в една и съща поза повече от два часа!
Белодробна емболия, хранене и билки – има ли връзка?
Билките са част от профилактиката срещу белодробна емболия
Специалисти предупреждават, че активната консумация на колбаси – всякакви салами, пушени деликатеси и шунка увеличава риска от образуване на тромби. В повишен риск са и пушачите. Полезните продукти, които намаляват този риск, са медът и пчелното млечице, лукът и чесънът.
Сред билките, които подпомагат възстановяването на организма след събитие от ранга на белодробна емболия, а също са и полезни в профилактиката му, са черен оман, евкалипт, живовлек и мащерка, шипка, джоджен и дафинов лист.
Силната болка в гърдите е един от признаците на белодробна емболия.
Ето и една изпитана рецепта срещу белодробна емболия от съкровищницата на Петър Димков:
Приготвя се отвара от дръжки на бели череши или вишни, полски хвощ, царевична коса, пача трева и мечо грозде – равни части. След като съставките се смесят, вземат се две супени лъжици смес, добавя се една чаена лъжичка ленено семе и толкова ечемик и всичко се изсипва в 600 мл хладка вода. Вари се на слаб огън 20 минути, отдръпва се и веднага се прецежда. От тази отвара се пие сутрин и вечер по една малка чашка, около 80 мл.
Бременност – 5 пъти по-висок риск от тромбоза
По време на бременност жените имат повишен риск от развитие на тромбоза.
Признаци, които ни насочват към това състояние. Лечение.
Изследванията показват, че при бременни има пет пъти по-голяма вероятност да се стигне до образуване на тромб в кръвоносен съд, който нарушава движението на кръвта в тази зона. В случаите, когато тромбът запушва 80% от вътрешния диаметър на артерия, кръвоснабдяването на тъканта се нарушава и се наблюдава развитие на хипоксия – недостатъчен приток на кислород в зоната, за чието кръвоснабдяване отговаря дадения кръвоносен съд.
Съществуват два вида тромбоза – венозна и артериална. При бременни жени обикновено се касае за венозна и това се дължи на промени в тялото по време на бременността. В този период се променя съставът на кръвта и целият организъм изпада под влиянието на по-високата концентрация женски полови хормони. Стените на кръвоносните съдове стават по-еластични и се разширяват под влиянието на хормона, произвеждан първоначално от жълтото тяло на бременността и след това от плацентата – прогестерон. При тези условия кръвният ток се забавя.
Друга причина се явява притискането на вените, особено в последните месеци на бременността, когато нарастващият фетус и матката оказват натиск върху вените, разположени в корема, което също благоприятства образуването на тромби.
Най-често тромбите засягат вените на долната половина на тялото – дълбоки вени на краката, а също и вените в малкия таз. Когато при предишна бременност има данни за прекарана тромбоза, рискът за нова значително нараства.
Симптоми
Повърхностните тромбози се характеризират с уплътнение и поява на болка по хода на подкожните вени като това състояние се придружава със зачервяване и оток на околната тъкан.
Дълбоките тромбози се изявяват с:
– болка,
– субфебрина температура,
– ускурен пулс, оток,
– тежест в засегнатия крак,
– усеща се по-висока температура в сравнение с другия долен крайник,
– цветът на кожата в тази област е възможно да се промени към ливиден.
Тромбозата на Vena uterina може да се разпространи към вените на един от долните крайници, който в последствие се подува, става болезнен и променя цвета си.
Симптомите най-често се появяват около 5-6 ден след раждането и в началния етап са дискретни.
За да се диагностицира едно такова състояние, помага клиничната картина, както и доплер-ултразвуково изследване. От лабораторните изследвания се следи броят на тромбоцитите, протромбиновото време, както и D-димерите.
!!! Важно е симптомите да се интерпретират правилно и навреме, понеже усложненията на това състояние изискват спешна лекарска намеса и назначаване на подходящо лечение.
Усложения при тромбозата
При липса на лечение на дълбоката венозна тромбоза опасността от развитие на белодробна емболия е голяма. Тя представлява животозастрашаващо състояние, при което части от тромба се откъсват от съдовата стена и попадат чрез кръвотока в белодробен кръвоносен съд.
Възможни симптоми са недостиг на въздух, кашлица, болка в гръдния кош, сърцебиене. Една разгърната белодробна емболия натоварва сърцето и може да доведе до остра сърдечна недостатъчност.
Лечение
Основните медикаменти, които се прилагат при лечението на тромбоза, са хепарин и нискомолекулни хепарини. Те намаляват способността на кръвта да се кръвосъсирва. Необходимо е да се следят кръвните показатели aPTT и INR, за да се избегне грешно дозиране и последващо кървене.
Хепаринът представлява бързо действащ антикоагулант, който се прилага интравенозно и това именно е предпоставка за лесно отклонение от нужните дози.
Нискомолекулните хепарини имат действие подобно на хепарина, но с тази разлика, че са за подкожно приложение и се поставят по-лесно.
Източник: puls.bg