От Смиляна Димитрова – Моки
1. Обичай гоНезависимо дали е твое генетично продължение или е осиновено, припознато или дори временно “твое” Дете – най-важното е да го обичаш! Ама не просто да го твърдиш, а да го чувстваш дълбоко в сърцето си. Толкова сигурно, че когато го погледнеш, дори в това време да му викаш, то – Детето да е сигурно, че го обичаш. Такова каквото е! Не защото носи щестици, има очарователни букли или е преминало кастинга на “България търси таланти”, а въпреки дребните си недостатъци, белите и тройката по музика.Да го обичаш означава и да го уважаваш. Детето, колкото и да е малко, е личност. И като такава трябва да бъде уважавано, прието в цялата си същност. Само така то ще расте уверено и спокойно.
2. Вярвай муАко Детето ти те лъже, то е защото ти няма доверие, че ще приемеш истината му. Покажи му доверието си, иградете заедно взаимно такова. Детето трябва да знае, че има на кого да се довери не само когато има проблем, но и когато е в плен на чувствата си или дори мислите си. То ще има нужда да споделя и радости и неволи. Бъди до него!
3. Грижи се за негоНе, не го обгрижвай до дълбоки старини. Дори не и до плитки младини. Даже най-добре го научи да няма нужда от теб. Но това най-лесно и пълноценно ще стане, ако е уверено, че си зад него “когато” и “въпреки”. То не ти принадлежи, не е играчка, нито приятел, длъжен да е до теб до гроб. Детето е душа, оставена ти за съхранение. Ти трябва да му помагаш, докато укрепне и поеме по своя път. Нека знае, че там някъде те има.
4. Прояви търпениеДетето сякаш идва от друг свят и има нужда от адаптация. Не само физическа. Ти си този, който бавно и полека ще му подаде ръка и ще го научи да живее в нашия свят, живота на възрастните. Това ще стане постепенно, затова по-добре прояви търпение в процеса на неговото израстване. Не му повтаряй нито “чакай”, нито “побързай”, защото Детето не живее с твоето темпо и често ритъмът ви ще се разминава… докато осъзнаете, че всеки има свой собствен танц.
5. Играй Влез в света на Детето, покажи му, че се интересуваш от него, преживяванията му, мислите, чувствата, дори интересите му. Обедини двата свята – на Детето и на възрастния, за да не се чувства то изолирано и чуждо от всичко твое. Така то ще пожелае да порасне и бъде родител като теб, а ти, опознавайки го, не само ще го разбереш, но и ще го обикнеш още повече. Ако повече от това въобще е възможно.
Снимка: <a href=’https://www.freepik.com/photos/people’>People photo created by rawpixel.com – www.freepik.com</a>
