Стерилитет при мъжете
Мъжкият стерилитет е сериозен и комплексен проблем, който засяга 1 на всеки 20 мъже.

Какво представлява
мъжкият стерилитет?Мъжкият стерилитет е сериозен и комплексен проблем, който засяга 1 на всеки 20 мъже. Счита се, че причините, поради които двойките не могат да зачеват, са разпределени както следва:
Идиопатичният стерилитет (стерилитет с неизвестна причина) съставлява около 70% от случаите, което прави диагностицирането и лечението на мъжкия стерилитет предизвикателство.
Кога говорим
за стерилитет при мъжа?Според най-широко застъпената дефиниция за безплодие, една двойка трябва да потърси специализирана лекарска помощ, ако не постига забременяване в рамките на 1 година при редовни полови контакти без предпазни средства. В някои случаи препоръката е да се потърси консултация и при неуспешно зачеване в продължение на 6 месеца, ако жената е над 35 години.
Освен по-горното правило, при мъжа може да има симптоми, които също да насочват към проблеми с фертилитета. Червена лампа за посещение при лекар са следните индикации:

Проблеми с ерекцията, еякулацията или ниско либидо

Болка, дискомфорт или подуване в областта на тестисите

Медицинска история за заболявания, свързани с тестисите, простата или полово-предавани болести

Хирургична интервенция в зоната на слабините, тестисите, пениса или скротума
Кои мъже
попадат в рисковата група?Определени фактори излагат някои мъже на по-голям риск от репродуктивни проблеми. Сред тях са:

Наднормено тегло или затлъстяване

Ендокринни нарушения и хормонални проблеми

Възраст над 40 години

Химиотерапия, излагане на радиация или токсини от околната среда, включително олово, живак или пестициди

Употреба на тестостерон и анаболни стероиди

Варикоцеле – разширени вени на скротума. Състоянието се среща при 15% от здравите мъже и до 35% от мъжете с първично безплодие

Злоупотреба с тютюневи изделия, марихуана или алкохол

Нелекувани тежки генитални инфекции

Физическа травма на тестисите

Крипторхизъм – състояние, при което единият или двата тестиса не са слезли в скротума, а са «задържани» в коремната кухина

Прекарана заушка (паротит) след пубертета

Прием на някои медикаменти, сред които ципротерон, флутамид, спиронолактон, бикалутамид, циметидин и кетоконазол

Редовно излагане на гениталиите на високи температури (например сауна, солариум, горещи вани, подгряващи седалки, продължителни слънчеви бани и др.)
Как начинът на живот влияе на репродуктивното здраве при мъжете?
Липсата на движение и приемът на вредна храна влошават качеството на спермата. Затлъстяването повишава естрогена, понижава тестостерона и либидото. Други фактори, които могат сериозно да повлияят качеството на семенната течност са прекомерната употреба на алкохол, тютюнопушенето, употребата на наркотици и наличието на стрес.





Причини
за мъжкия стерилитетНай-общо причините за мъжкото безплодие могат да се разделят на две категории – фактори, засягащи производството на сперматозоиди (сперматогенезата), и такива, които възпрепятстват безпрепятственото им придвижване.

Структурни аномалии
Възможно е мъжът да има аномалии на репродуктивния тракт, които частично или напълно да блокират потока на сперматозоидите и/или семенната течност. Някои от тези аномалии може да са вродени, други – възникнали след урогенитална инфекция, а трети да са резултат от извършена хирургична интервенция (например, лечение на херния, вазектомия и др.).

Сексуални смущения
Те могат да бъдат от физиологичен или психологичен характер. Общото при тях е, че създават пречка за нормалното сексуално общуване между мъжа и жената, а като следствие от това могат да се нарушат възпроизводствените функции. Част от сексуалните дисфункции включват проблеми с ерекцията и еякулацията. Например, при състоянието ретроградна еякулация семенната течност се връща обратно в пикочния мехур.

Имунологични нарушения
Близо 5% от случаите на стерилитет са с имунологичен произход и са свързани с ендокринни нарушения или наличие на антитела срещу спермата при мъжа и/ или жената. Антиспермалните антитела (ASA) са имуноглобулини от типа IgG, IgA, IgM, които блокират естественото взаимодействие между сперматозоидите и яйцеклетката. Те могат да се образуват и в двамата партньори и да бъдат открити в кръвта или секретите на репродуктивната система (еякулат, цервикална слуз, фоликуларна течност и др.).

Генетични фактори
Генетичните фактори се откриват в около 15% от случаите на мъжко безплодие и могат да бъдат класифицирани в две групи: хромозомни аномалии и мутации в един ген. Някои хромозомни аномалии са наследствени, а други – придобити. Сред най-честите генетични състояния, свързани с мъжкия стерилитет, са Синдром на Клайнфелтър, микроделеции в дългото рамо на мъжката Y хромозома, муковисцидоза (кистозна фиброза), хромозомни транслокации, Синдром на Нунан и др.

Епигенетични фактори
Според редица изследвания епигенетичните фактори играят критична роля при мъжкото безплодие. По време на сперматогенезата зародишните клетки са изправени пред голямо епигенетично препрограмиране. Променената епигенетична функция в сперматозоидите може да доведе до различни състояния, свързани с мъжки стерилитет, сред които олигозооспермия и олигоастенотератозооспермия.

Нарушения в производството на сперма
Отклоненията, свързани с производство на здрави и годни за оплождане сперматозоиди, се оказват най-честата причина за мъжко безплодие. Нарушенията в сперматогенезата и качеството на сперматозоидите, както вече описахме, може да се провокирани от различни фактори и най-често се изразяват в следните диагнози:
- Азооспермия – липса на сперматозоиди в семенната течност.
- Олигозооспермия – намален брой на сперматозоиди в еякулата.
- Астенозооспермия – нисък процент на прогресивно подвижни сперматозоиди.
- Тератозооспермия – нисък процент на сперматозоиди с нормална морфология.
- Аспермия – липса на сперматозоиди и клетки на сперматогенезата.
- Некроспермия – нежизнеспособни сперматозоиди.
- Олигоастенотератозооспермия – намален брой, подвижност и влошена морфология на сперматозоидите.
- Криптозооспермия – ниска концентрация на сперматозоиди в еякулат.
Диагностика
на мъжкия стерилитетДиагностичните методи включват: Спермограма (семенен анализ)
- Оценка на броя, подвижността и морфологията на сперматозоидите.
- Измерване на обем, pH и вискозитет на семенната течност.
Показания за извършване на спермограма:
- Оценка на репродуктивните възможности при мъже, които правят опити да станат биологични бащи.
- Съмнение за наличие на вторичен инфертилитет.
- Прекарани сексуалнотрансмисивни и други инфекции на репродуктивния тракт.
- Заболявания на пикочополовата система.
- Прекаран в детството паротит (заушка), усложнен с орхит (възпаление на тестиса).
- Крипторхизъм (задържан тестис) или асансьорен тестис.
- Монохирзъм (един тестис).
- Вродени генетични синдроми, които имат отношение към репродуктивните способности, напр. Синдром на Клайнфелтър, Синдром на Калман, Синдром на Картагенер.
- Общи заболявания, рискови за инфертилитет, като напр. диабет, хипертония, рак на тестиса, варикоцеле.
- Преди химио- или радиотерапия по повод злокачествено новообразувание, независимо от неговата локализация, за да се оценят спермалните показатели преди терапията и по възможност да се замразят сперматозоиди.
- Преди оперативни интервенции върху тестиса, епидидима, простатната жлеза, семенните мехурчета, пикочния мехур и други тазови органи, както и следоперативно.
- При атлети, приемащи анаболни стероиди и добавки с негативно влияние върху сперматогенезата.
- При спортисти, които практикуват контактни спортове, колоездене, тежка атлетика, гребане и други с вредно влияние върху репродуктивните способности.
- След травми в областта на половите органи, таза и предната коремна стена, както и наранявания на гръбначния мозък.
- Излагане на рискови фактори от околната среда, напр. пестициди, радиация, тежки и цветни метали, лакове, бои и др.
- При роднини с репродуктивен проблем, с доказана или предполагаема наследственост.
- Преди прилагане методите за асистирана репродукция.
- Преди криопрезервация на сперматозоиди.
- При желание за донорство на сперматозоиди.
- При безпокойство за репродуктивното си здраве.
Основни изисквания за провеждане на изследването:
- Сексуално въздържание от 2 до 5 дни.
- Да не е провеждано лечение с антибиотици през последните две седмици (минимум).
- Да не е употребяван алкохол и наркотични вещества в дните на въздържание.
- Съдът за отделяне на еякулата трябва да е стерилен и за еднократна употреба.
- Необходимо е да информирате провеждащия изследването за всички лекарства и хранителни добавки, които приемате.
- Необходимо е да уведомите провеждащия изследването, в случай, че в стерилния контейнер не е попаднало цялото количество еякулат. Загуба на количество би оказало влияние върху достоверността на резултатите.
- Необходимо е предварително записване на час за провеждане на изследването. Резултатът от само една единствена спермограма би могъл да породи грешки при диагностициране на проблем особено когато се касае за мъже, при които параметрите на еякулата варират в широки граници. Редица европейски и световни клиники по репродуктивна медицина препоръчват провеждането на 3 до 6 анализа през съответен времеви интервал, благодарение на което се събира достатъчна и обективна информация за репродуктивното състояние на пациента.
Обикновена спермограма
За адекватно изследване на параметрите, включващи се в обикновената спермограма, е необходимо преди отделянето на еякулат, пациентът да е спазил следните условия: полово въздържание 3 до 5 дни, да не е приемал антибиотици поне 3 седмици преди изследването, да не е консумирал алкохол в прекомерни дози през дните на въздържание. Резултатът от спермограмата би могъл да даде данни за наличието или липсата на репродуктивен проблем, или друг здравословен такъв.
Разширена спермограма
Обикновено се назначава от лекар, репродуктивен специалист или андролог-уролог, спрямо наличието на определени индикации. Преди отделяне на пробата отново се спазват условия, аналогични с тези при изследване обикновена спермограма.
Разширената спермограма дава една по-цялостна картина на различните параметри на семенната течност – оценява се морфологията на сперматозоидите, тяхната възможност за прикрепяне към обвивката на яйцеклетката (zona pellucida), определя се биологичната преживяемост на мъжките репродуктивни клетки.
Отклонения в показателите на всеки един от тези параметри може да насочи лекуващият специалист към причината за ненастъпване на бременност, съответно да се вземе решение за по-нататъшно поведение/лечение на двойката.
Тази брошура е създадена с подкрепата на фондация „Искам бебе“.
Още от брошурите